- Различава се от другите книги за Ханибал и за маршрута на похода му през Алпите. Кол дьо ла Траверсет винаги е бил много опасно място, не само заради стръмния терен, а и защото до седемдесетте години на двадесети век контрабандистите са го ползвали като път между Франция и Италия. Учените избягвали да изследват мястото като възможен маршрут на Ханибаловата армия поради ,,лекотата, с която там дърпат спусъците“, както се е изразил един господин на име Де Беер. Преди да ни гостува мосю Превас, не се бях интересувала от този въпрос, но започнах да чета по темата. Естествено не съм специалист, но не съм се натъквала на по-убедителна книга от неговата, що се отнася до истинския маршрут на Ханибал и войската му през Алпите.
- Значи, Елисън е искал да възстанови пътя на Ханибал? - попита Харват.
- Така изглежда. Колкото повече време прекарваше с Бернар, толкова повече доктор Елисън му се доверяваше - продължи Мари. - Беше самотен човек. Нямаше нито жена, нито семейство. Много пъти държеше Бернар буден по цели нощи, за да не пие сам. Докторът му разправяше как Ханибал едва не променил хода на историята.
- Какво е имал предвид? - във въпроса на Джилиън се долавяше нетърпение.
- Беше убеден, че армията на Ханибал е носела със себе си магическо оръжие, което щяло напълно да унищожи римляните: мъже, жени, деца, та дори и животните. Откачена идея. Какво ще е това вълшебно оръжие, което да умъртвява и хора, и животни?
- Откъде е знаел Елисън за това? Къде е намерил тази информация? От Бърам ли?
- И Бернар се чудеше. Бяхме започнали да мислим, че Елисън се е побъркал. Разбира се, плащаха ни добри пари, но в един момент изгубват своето значение. Елисън беше…Как се казва?….Вманиачен. Една нощ, след като бяха пийнали, Бернар загубил самообладание и казал на археолога, че е луд. Доста време бяха прекарали в безуспешно търсене. Елисън се вбесил , че Бернар не му вярва, и го накарал да се качи с него до стаята, която използваше като кабинет, за да му покаже доказателството.
- Доказателство? - повтори Харват. - Какво по-точно?
- В кабинета Бернар видял как доктор Елисън извадил ключа, който държал на верижка на врата си, и отворил метално куфарче. Вътре имало книга, чиито страници били от древен папирус. Според археолога страниците били изписани на старогръцки и представлявали първите сведения за похода на Ханибал през Алпите.
Джилиън се обърна към Харват и каза:
- Ръкописът на Силен - гръцкият „военен кореспондент“, който е прекарват времето си сред войниците на Ханибал. Няма друго да е.
- В армията на Ханибал имало не само гърци, но и римски шпиони. Според онова, което открил доктор Елисън, слухът за предстоящото нападение на Ханибал се разнесъл и обикалял от уста на уста. Римляните всъщност не били обезпокоени от самата атака, а от чудодейното оръжие, което картагенците носели. И те открили начин как да попречат на това чудодейно оръжие да стигне в Рим.
- Как?
- Римските шпиони платили на няколко картагенски войници, за да предадат Ханибал. Стражите, които трябвало да пазят оръжието, били убити, докато спели. Телата им изчезнали при падането на ужасна лавина заедно с техните чудовища - слоновете.
- Елисън споменал ли е как книгата е попаднала в ръцете му? - запита Харват.
- Да, разбира се - отвърна Мери. - Много се гордеел с това. Казал на Бернар, че я е открил съвсем сам.
- Къде?
- Първо се противопоставял и не искал да сподели. Сякаш се срамувал от това. Но Бернар беше изключителен човек. В него имаше нещо необикновено. Излъчваше сила и привличаше хората. Приличаше на скала. Никога не ги съдеше и заради това те чувстваха, че могат да разкрият душата си пред него.
- А доктор Елиът? Разкрил ли е душата си? - попита Харват.
- Не и без помощта на две бутилки ,, Шато Марго” - отговори Мари. - Една нощ сигурно Исус се беше явил на доктора, защото той изповядал всичките си грехове. Признал пред Бернар много неща, за които съпругът ми вече знаеше: за пиенето, хазарта и, разбира се, за жените - но най-интересното запазил за накрая.
- А именно?
- Доктор Доналд Елисън бил крадец.
- Крадец? - повтори като ехо Харват.
Мари се усмихна и додаде:
- Бил събрал доста голяма лична колекция от антики през годините. Единствените, които имали някаква стойност, били откраднати от него.
Харват поклати глава многозначително. Не беше учуден, че в мътните води на международната престъпност двама мошеници като Рейбърн и Елисън се бяха надушили един друг и бяха открили начин да подобрят мизерното си съществуване, като заложат заедно.
- Какво мислеше за това съпругът ви?
Мари Лавоан се засмя.
- Бернар намираше това за доста забавно. Смешното беше, че през целия си живот доктор Елисън крадял от чуждите археологически находки, но в мига, в който се натъкна на собственото си откритие, той изрично забрани на съпруга ми и Морис да крадат от него.
- Чакайте малко - каза Джилиън. - Неговото откритие? Какво е открил?
- Доктор Елисън се оказа по-добър археолог, отколкото си мислеше. С помощта на книгата в куфарчето му той се натъкнал на останки от Ханибаловата армия.
