Разбира се, хората, на които Касим четеше статията, нямаха нужда от превод на призива за молитва. Те вече знаеха смисъла му, но не можеха да омаловажат чувството на гордост на този човек, който беше направил религията и ритуалите на исляма малко по-достъпни за останалата част от света.
Касим погледна часовника си и видя, че наближава пет сутринта. Беше прекарал цялата нощ в своя склад, разопаковайки стоката, пристигнала предишния ден. Това беше първата партида от специална серия доставки - върхово постижение в кариерата му. Беше сключил сделката до голяма степен благодарение на международната известност, която си бе спечелил с популяризирането на призива за молитва.
Точно както британският двор удостояваше конкретни търговци с честта да бъдат официални доставчици на короната, един доста радикален принц от огромното саудитско кралско семейство на име Хамал беше посочил неколцина изтъкнати бизнесмени, които да снабдяват със стоки не семейството му, а световната мюсюлманска общност като цяло. Първият и единствен търговец в Съединените щати, отличен с почетната привилегия беше Касим Наджар.
Наред с това той получи изключителни дистрибуторски права за Северна Америка за първия продукт, финансиран от саудитското кралско семейство - бутилирана вода от таен извор, открит в земите на свещения град Мека, за който се твърдеше, че е утолявал жаждата на самия пророк Мохамед. Приходите от продажбите на светата вода се насочваха към ислямски благотворителни дружества по света. Както беше изтъкнато в официално съобщение до всички джамии по света, свещен дълг на всеки мюсюлманин - мъж, жена и дете - било да купи и изпие поне една бутилка вода от тайния извор в Мека преди настъпващия през есента празник Рамадан.
Касим наистина се бе постарал да си осигури ексклузивния договор за разпространение на светата вода в САЩ. Всеки правоверен, желаещ да се сдобие с нея, трябваше да дойде в местната джамия, която пък щеше да я закупи от него. Договорът щеше да го направи още по-богат, отколкото беше в момента. Онова, което не му харесваше обаче, беше, че саудитците настояваха да продава водата само на определени джамии в САЩ, одобрени от тях, които проповядваха сунитската вяра. Нямаше право да продава водата на шиитски джамии.
В допълнение, партньорите му от Саудитска Арабия настояваха компанията на Касим да поеме разпространението на няколко тона подправка, известна като „махлеб“. Тя се добиваше от черешови костилки и от известно време се произвеждаше в Съединените щати, но явно саудитците смятаха, че е необходима чиста мюсюлманска версия. Очевидно търговската марка вече се ценеше не само в американските компании. Днес - вода и подправки, утре - обувки за тенис и часовници. В интерес на истината, Касим беше много доволен, че мюсюлманският свят постепенно влиза в ритъма на съвремието. Той не се съмняваше, че ако клиентите му имаха избор, биха предпочели мюсюлманския продукт ,, махлеб“, а не масовия.
Макар че никога не би го признал на глас, Касим осъзнаваше, че бизнесът му можеше да стане поне толкова доходоносен (ако не и повече), колкото и на еврейските фирми, специализирани в продажбата на кашер.
Друг един аспект на сделката беше, че никаква част от подправката махлеб не можеше да се продава в огромната търговска мрежа на Касим. Тя трябваше да бъде транспортирана до някакво ново мюсюлманско търговско сдружение в Съединените щати, специализирано в бизнеса с подправки. Саудитците бяха обяснили, че тъй като сдружението все още очаква да получи разрешение за внос, компанията на Касим трябва да приеме пратката, да опакова отново продукта и да го препрати до различните му клонове.
Като добросъвестен бизнесмен Касим беше проверил въпросното сдружение. Неговите основатели бяха все бивши емигранти като него самия и идваха от различни мюсюлмански срани, но приликите свършваха до там. Доколкото можеше да съди, никой от тях нямаше какъвто и да е опит в хранителната индустрия. Притежаваха различни фирми из цялата страна, най-вече с предмет на дейност, присъщ за новодошлите емигранти от Близкия изток, които се опитваха да се задържат на най-ниските места на американската мечта - бюра за краткосрочни кредити, за обмяна на валута и осребряване на чекове, евтини супермаркети, бензиностанции и таксиметрови компании. Всъщност те бяха успешни предприемачи, но той не разбираше защо им беше да се ангажират с подобна нискодоходна дейност като бизнеса с подправки. Може би знаеха нещо, което не му беше известно. Но нищо от това нямаше значение, тъй като Касим беше взел произволни проби и беше опитал от нагарчащия махлеб. Вкусът му го беше убедил, че подправката е автентична.
Той ни най-малко не искаше да се замесва, дори и неволно, във вноса на някое незаконно вещество. Независимо дали клиентът му беше от саудитско кралско потекло или не, търговецът все пак трябваше да пази доброто име на семейството и страната си.
