Воят на полицейските сирени отекна в каменните къщи на селцето. Харват преминаваше с мощния мотор по улици и тротоари и беше благодарен, че вече се мръква и повечето хора са си по домовете.
Джилиън се придържаше към нейната част от плана. След като наетият от тях мерцедес се оказа обкръжен от полицейски коли пред хотела, единствената им надежда за бягство беше автомобилът на Халид Аломари. Само трябваше да го намерят.
Скот беше наясно, че Аломари е професионалист и не би паркирал близо до местопрестъплението, но пък и не би следвало да е оставил колата си твърде далеч, тъй като му е бил нужен пряк достъп до единствения път, водещ до Кол дьо ла Траверсет.
Докато профучаваха нагоре-надолу по тесните селски улички, Джилиън непрекъснато натискаше копчето за алармата на автомобилния ключ, намерен от Харват в джоба на убиеца. Полицията беше на по-малко от две пресечки зад тях, когато изведнъж фаровете, стоповете и клаксонът на едно черно беемве „седмица“ сякаш полудяха. Тя незабавно натисна повторно копчето и изключи алармата.
Харват не се съмняваше, че Джилиън ще се справи с голямото беемве, след като вече я беше видял как управлява своя автомобил. Той се плъзна край колата и спря мотора, помогна ѝ да слезе и ѝ каза да го чака от другата страна на моста извън селото. Щом тя седна в колата и наведе глава, за да се скрие, той отпраши точно когато полицаите се показаха иззад ъгъла.
Понеже вече беше минал през повечето улици в Ристола, Харват имаше доста добра представа къде би могъл да се изплъзне на жандармерията.
Насочи се към центъра на селото и направи две кръгчета около фонтана на площада, като даде на полицаите достатъчно време, за да могат поне да зърнат стопа на бързия мотоциклет. После се понесе по една от най-лъкатушещите улици на Ристола.
Форсирайки мощния мотор, Скот отпусна съединителя и се изстреля напред, за да увеличи максимално дистанцията. Когато наближи смъртоносния завой под ъгъл деветдесет градуса, която помнеше от първата си обиколка, той натисна спирачките и гумите му прокараха диря чак до ниската каменна стена с изглед към алпийска ливада, простираща се ниско долу. За частица от секундата Харват си помисли, че няма да успее да спре и ще полети напред, прескачайки стената. Когато предната гума се плъзна в каменния зид, минавайки на косъм от една желязна пейка, той слезе, отвори капака на резервоара и избута машината през стената. Тя полетя, сгромоляса се на ливадата и избухна в пламъци. Харват свали каската си и я хвърли най-близо до горящата грамада.
После съблече полицейското яке, натъпка го в близката кофа за боклук и се втурна към мястото, където го чакаше Джилиън.
Брайтън Търнър беше прекарал достатъчно време в ЦРУ, за да е наясно, че вероятно не е много добра идея да продължи да се вижда с Кармайкъл в своя апартамент. Най-разумно беше да не се срещат на едно и също място повече от един път. Трябваше да избере хотел, който позволяваше на сенатора да се качи в стаята му дискретно от гаража, за да не я видят от фоаето. Елегантният и все пак поносим за джоба му ,,Уошингтън Плаза" беше идеален за това. Ако след срещата им Кармайкъл решеше, че още е в плен на страстта, можеха да прекарат вечерта заедно и да си поръчат рум сървис, а по-късно отново да се измъкне през гаража, без никой да разбере. Ако не ѝ се оставаше, Търнър пак можеше да се възползва от великолепния апартамент с гледка към един от най-хубавите басейни на открито в окръга и да се завърти в нашумелия модерен бар на ,,Плаза”- едно от най-добрите места в града за сваляне на млади мацки.
Пристигна доста преди сенатора и реши да убие оставащото му време във въпросния бар, който се намираше на долния етаж. Поръча любимото си питие - двойно мръсно мартини с водка ,,Абсолют" и много маслини - облегна се на стола и се заслуша в музиката, която долиташе от колоните над главата му. Беше парче от негов любим албум - ,,Майчина връзка" на легендарната фънк група „Парламент". Бог му беше свидетел, че мразеше Вашингтон. Но в подобни моменти, вдъхновен от докосването до култура, си мислеше, че почти си заслужава да живее в този безличен град.
Тъкмо беше преполовил третото си мартини, когато се сети да погледне часовника на ръката си и осъзна, че е изгубил представа за времето. Хвърли една петдесетдоларова банкнота на масата, изхвърча от бара и хвана асансьор до своя етаж.
Докато вратите на асансьора се отваряха, той се молеше Кармайкъл да не го чака в коридора и слава богу тя още не беше там. След като отключи стаята си, Търнър имаше време колкото да пусне една вода и да изплакне устата си с ароматизирана вода ,,Листерин” от хотелското шишенце в банята, преди да чуе познатото почукване на вратата си.
- Добър вечер, Хелън - усмихна се той и въведе Кармайкъл в стаята.
- По дяволите, Брайън, какво става? - отвърна тя, докато той затваряше вратата. - Мислех, че общуваме само с имейли отсега нататък.
