Търнър не се почувства засегнат и усмивката не слезе от лицето му:
- При нормални обстоятелства - да, но тази вечер имам за теб нещо специално.
Кармайкъл не пожела да седне на стола, който ѝ предложи младият ѝ любовник, и остана да стърчи в средата на стаята.
- Е, какво има?
- И целувка ли няма да получа? - каза Търнър, протягайки жално ръце под въздействието на погълнатия алкохол. - Започвам да си мисля, че вече не се интересуваш от мен.
- Пиян ли си? - попита го строго тя. - Мамка му, не е за вярване! Домъкнах се чак дотук, а ти си се накъркал.
- Хелън, моля те - натърти Търнър, поклащайки глава малко повече, отколкото бе необходимо.
- Какво ми се молиш? - сопна се тя. - Защо съм тук, Брайън?
Търнър отново се усмихна и поклати тялото си в импровизиран танц.
- Защото открих нещо, което ще бъде последният гвоздей в ковчега на Скот Харват. Наречи го смъртоносен удар.
Кармайкъл, която се канеше да си тръгне, реши да изчака и да изслуша младия служител на ЦРУ. Тя седна на ръба на огромното легло и кръстоса крака.
- Е, какво имаш за мен?
Търнър вдигна показалец, сякаш казваше: ,, Ей сега се връщам" и изчезна в малкия коридор, където бяха банята, гардеробът и сейфът на стаята. Миг по-късно се появи отново, размахвайки тънка папка.
- Казах ти, че все отнякъде ще изскочи доказателство.
- Доказателство за какво? Кармайкъл не можа да повярва на ушите си.
- Какво си открил?
- Рапорти за предприети акции - обяви той гордо, като и подаде досието. - Рапорти за ,,черни" нелегални операции, които уж никога не са извършвани.
- Как се добра до тях? - попита сенаторът, като разлисти страниците. - Никой не оставя такава секретна информация на показ.
- Изобщо не беше на показ - отвърна наперено Търнър. Той правеше каквото бе необходимо, за да си осигури позиция в кабинета ѝ. Доказваше, че е незаменим. - В общи линии, всичко се свежда до това да имаш необходимия достъп и знания. Достатъчно дълго съм бил в ЦРУ, за да се сдобия и с двете.
Сенаторът се опита да прикрие възбудата си от това, че разполага с толкова ценна информация. Докато продължаваше да чете, попита:
- И Скот Харват е играл някаква роля в тези неофициални акции?
- Споменава се човек, за когото съм сигурен, че е Харват - отговори Търнър.
- А президентът? Можем ли да го свържем с някоя от операциите?
- Още не - отвърна човекът от ЦРУ, - но щом вкарам Харват в общата картина, мисля, че и президентът ще изплува.
- Колко време ти трябва?
- Ако нещата продължат да вървят по план, мисля, че е въпрос на дни. Може би до края на седмицата.
Сенаторът се замисли за медиите, за инициираните от нея изслушания и своето изявление, с което щеше да съобщи, че и на президента, и на началника на канцеларията му са връчени призовки. Тази допълнителна информация беше именно онова, на което бе разчитала.
- Направи каквото се налага. И действай бързо.
Докато френската полиция преброждаше долината под Ристола с надеждата да открие телата им, Харват извади карта от жабката на беемвето и очерта най-краткия възможен маршрут до Италия.
Тъй като и Франция, и Италия бяха членки на Европейския съюз, единственото превозно средство, което можеше да бъде спряно на границата им, беше някой случаен камион. Дори и в този случай обаче Харват беше предпазлив и избра тесен, второстепенен път, който се виеше през Алпите и накрая щеше да ги отведе до долината на река По в областта Пиемонте, недалеч от мястото, където армията на Ханибал беше влязла в бой с римските легиони.
Скоро наближиха Торино и макар да бяха уморени, и двамата решиха да продължат до Милано, за да се отдалечат максимално от Франция.
Със своята улична престъпност, проститутки и наркодилъри Милано беше вторият най-долнопробен град в Италия след Неапол. Харват винаги беше отбягвал натруфената кичозна столица на модата, но остана доволен, когато намери един непретенциозен бизнес хотел от известна хотелска верига близо до градския център. Администраторът, който реши, че гостът е на екскурзия с привлекателната си любовница, беше повече от доволен да прескочи протокола и да приеме пари в брой за две нощувки с тлъст бакшиш, вместо да поиска документите им за самоличност.
Докато Харват се наслаждаваше на горещия душ, Джилиън отиде в денонощното кафене от другата страна на улицата за сандвичи и кафе. Когато се върна, той седеше на леглото и преглеждаше чантата, която Халид Аломари беше оставил в багажника на колата си.
- Ще ти хареса - отвърна той. - Наред с молитвеното килимче и изданието на Корана е носел допълнителни муниции, няколко страховити ножа и тел за гарота.
Джилиън потръпна.
- Смърт и религия рамо до рамо.
- Така действат тези хора. Не всички мюсюлмани са терористи, но без изключение всички терористи са мюсюлмани. Вътре в самата им религия бушува война. Умерената мюсюлманска вяра е атакувана от екстремистите уахабити от Саудитска Арабия. Точно така се появиха Бен Ладен и Ал Кайда. Искат да завземат света и ще направят всичко възможно, за да постигнат целите си.
