— Сър, не разбирам защо колегите ми гласуваха по този начин. Но не бива да пренебрегваме факта, че на борда има един оцелял.
— Никой не пренебрегва този факт, Бил — обади се Марта Несбит.
— Не съм довършил, Марти. Вярвам, че имаме решение на проблема — Додж се обърна към останалите от групата. — Както всички знаете, аз заемам няколко длъжности, едната от които е втори командир на Дивизията за космическа сигурност. Преди трагичната злополука с Франк Ричардсън той носеше тази отговорност наравно с мен. Ние предполагахме, че в даден момент може да възникне биологичен инцидент — ако това е, което е станало — на борда на пилотиран или безпилотен полет. Като имахме предвид преди всичко совалката, ние създадохме специално съоръжение за подобни ситуации.
— И къде се намира това съоръжение? — попита Джералд Саймън.
— На изпитателния полетен полигон до Грум Лейк — на шестдесет мили североизточно от Лас Вегас.
— Какво точно представлява това? — попита президентът.
Додж извади от куфарчето си видеокасета.
— Най-добре е да го видите сами.
Той пъхна касетата във видеокасетофона под телевизионния екран с висока разделителна способност и натисна бутона. Отначало се появиха снежинки, но последва ясно фокусирана картина от пустинята.
— Не виждам нищо особено — отбеляза съветникът по Националната сигурност.
— Това е целта — отговори Додж. — Заимствахме идеята от Израел. Предвид територията на Израел, там има малко места, където могат да се скрият изтребители. Затова са построили няколко подземни бункера с писти, които не приличат на такива — и имат уникални характеристики.
На екрана онова, което приличаше на пустинен пейзаж, започна полека да се накланя, като ъгълът постепенно се увеличаваше. Додж замрази кадъра.
— Ето тук на пръв поглед пистата свършва. Но под земята има система от хидравлични крикове. Пистата всъщност продължава още шестстотин ярда, като постепенно влиза в подземен бункер.
Камерата следваше наклона на пистата. От двете й страни се появиха редици светлини. Камерата се спускаше по рампата и постепенно иззад светлините се появи огромен бетонен бункер.
— Това е изолационната камера — обясни Додж. — Стените са от подсилен бетон и са дебели шест фута. Въздухът се пречиства от специални филтри, точно като тези, които се използват в лабораториите на Гражданската отбрана. Когато совалката влезе вътре, съоръжението ще се запечата. Специален екип ще чака доктор Рийд да излезе и ще го вкара в обеззаразяваща камера. Друг екип ще вземе проби от вътрешността на кораба, за да определи какво — ако изобщо има нещо — се намира вътре.
— И ако открият нещо? — попита държавният секретар. — Нещо, което не искаме да запазим?
— Тогава, след като измъкнем екипа, ще се случи това.
На екрана изображението избухна в пламъци.
— Създадохме еквивалент не на една, а на три авиационни запалителни бомби. Огънят и горещината изпепеляват всичко — и като казвам всичко, значи всичко.
Представянето завърши и Додж изключи видеото.
— Някакви въпроси, съображения? — попита президентът.
— Това съоръжение преминало ли е изпитания, Бил? — попита Марта Несбит.
— Никога не сме унищожавали совалка, ако това имаш предвид. Но армията е изгаряла танкове. А ВВС — цяла ракета „Титан“. Мога да ви уверя, че там нищо не оцелява.
— На мен идеята ми харесва — обади се Джералд Саймън. — За нас е еднакво важно да върнем доктор Рийд и да разберем какво точно се е случило там. Ако имаме възможност да получим тази информация и можем да унищожим кораба в случай на необходимост, то аз съм готов да променя вота си.
Останалите в стаята закимаха и замърмориха в знак на съгласие.
— Трябват ми няколко минути да обмисля това — каза президентът и се изправи. — Ще ви помоля да останете тук. Няма да се бавя.
В съседната стая президентът се срещна със Смит и Клайн. Като посочи монитора, той каза:
— Чухте и видяхте всичко. Какво е вашето мнение?
— Не е ли интересно съвпадение, че на Грум Лейк има съоръжение, което не само е специално проектирано за настоящата ситуация, но и никой не е чувал за него, сър? — попита Клайн.
Президентът поклати глава.
— Никога не съм подозирал за съществуването на такова място. Додж трябва да е намерил малко пари от „черния“ бюджет, за които не трябва да дава отчет пред Конгреса или от някой друг.
— Това място е било проектирано и построено с една цел, господин президент: да се прибере совалката, да се измъкне пробата и да се унищожи комплекса — каза Смит.
— И аз мисля така — добави Клайн. — Операцията на Бауер трябва да е разработвана от години, господин президент. Ричардсън е имал нужда от доста време, за да създаде това съоръжение. А Бауер не би започнал проекта, без да има съучастник, на когото да се довери напълно. Мнението на генерал Ричардсън относно договора за химическото и биологическото оръжие, който вие подписахте, е широко известно. Той ви се противопоставяше на всяка крачка.
