Мълчанието, което се бе възцарило в залата, започна да се разсейва. Ландън изпита облекчение, когато забеляза, че мрачното изражение на повечето от лицата се смени с решимост. Винаги беше вярвал, че хората, с които работи, са най-добрите в своята област; сега те му доказваха, че е бил прав.
Първият човек, на когото се обади, беше Рич Уорфийлд, научният съветник на президента. Физик по образование, Уорфийлд беше добре запознат с програмата на совалката. Той веднага осъзна мащабите на злополуката.
— Какво да кажа на президента, Хари? — попита съветникът. — Той ще поиска да научи истината, без да го баламосват.
— Добре — отговори Ландън. — Първо, от последното обаждане на Уолъс нямаме връзка с „Дискавъри“. Той каза, че хората от екипажа умират или са вече мъртви. Ще изпратя някого да ти донесе записа от разговора, в случай че президентът пожелае да го чуе сам. Колкото до совалката, изглежда стабилна. Няма промяна в курса на полета, скоростта или траекторията. Всички системи на борда функционират нормално.
— Кажи ми какво е предположението ти, Хари — подкани го Уорфийлд.
— Всички данни за въздушната среда са нормални — отговори Ландън. — Това означава, че няма отровни примеси. Няма пушек, няма огън, няма газове.
— А какво ще кажеш за хранително отравяне? — предположи Уорфийлд. — Може ли да бъде нещо толкова обикновено?
— Хората от екипажа трябва да са яли поне веднъж. Но дори цялата храна да беше развалена, не вярвам отровата да е подействала така бързо — и опустошително.
— А полезният товар?
— Това не беше специализиран полет. Космическата лаборатория превозваше обичайната менажерия — жаби, насекоми и мишки за експериментите…
— Но…?
Ландън отново прегледа графика на експериментите.
— Мегън Олсън е трябвало да проведе първия експеримент върху легионната болест. Това е единственият микроб в програмата. Така и не е започнала работа.
— Може ли микробът да се е измъкнал навън по някакъв начин?
— Вероятността за това е десет хиляди на едно. Разполагаме с всички видове сензори за засичане на евентуално изтичане на материал от Биоизпитания. Но да допуснем, че е станало така. Легионната болест не действа толкова бързо. Ако нещо е убило екипажа, направило го е за минути.
За миг се възцари мълчание.
— Знам, че това не е от моята компетентност — заговори накрая Уорфийлд, — но като премислям всички възможности, все ми се струва, че някой микроб е излязъл от лабораторията.
— Неофициално ще ти призная, че се изкушавам да се съглася с теб — отвърна Ландън. — Но не бих подхвърлил тази идея на президента. Засега просто не знаем нищо.
— Президентът ще задава въпроси — многозначително произнесе Уорфийлд. — Мисля, че знаеш какъв ще бъде първият.
Ландън затвори очи.
— Такава е процедурата, Рич. По време на излитането отговорникът по безопасността следи работата на совалката. Пръстът му не слиза от бутона за взривяване. Ако нещо се обърка… Нали помниш „Чалънджър“? След като външният резервоар избухна и совалката се взриви, след тях тръгнаха и ракетите. Отговорникът по безопасността ги свали. Совалката има опция за унищожаване, която можем да активираме при завръщането й. Засега е все още достатъчно далеч, така че ако се наложи, имаме време да я взривим без какъвто и да било риск за населението долу.
Той направи пауза.
— Рич, когато говориш с президента за това, напомни му, че само той може да издаде такава заповед.
— Добре, Хари. Нека му разкажа как стоят нещата засега. Не се учудвай, ако ти се обади лично.
— Щом науча нещо повече, ще ти съобщя веднага — каза Ландън.
— Хари, последен въпрос: можем ли да приземим совалката на автопилот?
— По дяволите, така можем да приземим и 7476. Въпросът е дали искаме да го направим.
После Ландън се обади на отговорника по сигурността, който вече беше уведомен за спешния случай. Ландън му обясни ситуацията, доколкото можа, и добави, че първоначално планираната продължителност на полета е била осем дни.
— Ясно е, че за осем дни вече и дума не може да става — каза той. — Въпросът не е дали, а кога ще я свалим.
— След като влезе в обсег ли? — тихо попита отговорникът по сигурността.
— Ще видим.
Ландън продължи по списъка, който включваше генерал Ричардсън и Антъни Прайс. В качеството си на началник-щаб на ВВС Ричардсън беше също и командир на Дивизията за космическа сигурност, която беше длъжна да идентифицира и следи всичко, което се появеше на Земята или в околоземна орбита. Като глава на Агенцията за национална сигурност Прайс също беше включен в списъка, тъй като совалките понякога изпълняваха специални мисии, спонсорирани от АНС.
Винаги когато приключеше някой разговор, Ландън се оглеждаше с надеждата, че някой от хората му ще донесе новини. Осъзна, че това е поведение на отчаян човек; при тези обстоятелства всеки разговор, който водеше, можеше да бъде прекъснат, ако контактът със совалката се възстановеше.
