– Никого не съм убил, господин главен инспектор. Но съм бил в Афганистан, признавам, отрекох, защото се уплаших. И излъгах... Но и американците лъжат, нито съм член на „Ал Кайда“, нито съм талибан. Вярно, че исках да стана... в името на исляма... – Спря и погледна към Али, преди да продължи: – Грешно съм разбрал Свещената книга, затова исках да хвана оръжието. Защото в 35-и аят на сурата „Трапезата“ се казва: „О, вярващи, бойте се от Аллах и търсете приближаване към Него, и се борете по Неговия път, за да сполучите!“. Понеже съм невеж, погрешно съм изтълкувал този аят и съм сбъркал, но Аллах изгаси гнева ми и събуди милостта ми, върза ръцете ми и слава на Аллаха, че не убих никого...

– Чакай, чакай! – спрях го аз, сядайки отново на стола, от който само преди миг се бях надигнал. – Не бързай... Разкажи от началото, но всичко, до най-малката подробност – всичко искаме да знаем. Ако ни излъжеш... мисли му! – размахах пръст пред лицето му аз.

Отново преглътна няколко пъти.

– Не, няма да лъжа... вече няма да лъжа...

Гърлото му беше пресъхнало и му беше трудно да говори.

Напълних една чаша с вода от пластмасовата бутилка пред мен и му я подадох.

– Благодаря, господин главен инспектор!

На един дъх изпи прозрачната течност.

– Искаш ли още?

– Не – отвърна той, поставяйки чашата обратно на масата. – Аллах да ви благослови!

Не бъди зъл, а бъди скромен и добър раб Божи

– В Прощалната си проповед129 пратеникът на Аллах, светлината на света, пророкът Мохамед е заповядал: „Не вършете зло никому и не се подчинявайте на злото на другите“.

129 Хутба-и Веда, или Прощалната проповед на Мохамед, е известен религиозен текст в исляма. Преди да умре, пророкът направил прощално поклонение в светите места. Там той произнесъл знаменитата си проповед, на която присъствали 114 000 души. Въведението на проповедта (хутба) е: „О, хора, чуйте добре думите ми! Не знам, може би след тази година от живота ми не ще ви срещна никога повече на това място!...“. – Б. пр.

Докато говореше, черните му като въглени очи се навлажниха, рядката му брада потреперваше от вълнение. Али обаче стоеше невъзмутим с ръце, скръстени на гърдите, и равнодушно слушаше леещите се от устата на заподозрения слова. Дали от умора, дали от отегчение, реши да не стърчи повече прав и се отпусна на стола отляво до мен. Но не откъсваше погледа си на хищна птица от задържания младеж. Йомер, усещайки цялата неприязън на Али и осъзнавайки, че той никак не го харесва, гледаше само в мен, докато говореше.

– Макар че злото вилнее по земята, господин главен инспектор. Вземете Босна, Афганистан, Ирак – навсякъде се пролива мюсюлманска кръв...

– Туй го знаем – прекъсна го Али, отпускайки ръцете си. – Ти на нас ни кажи защо беше в Афганистан...

– Ще ви разкажа, но без да знаете всичко това...

Нашата луда глава се готвеше да го отреже най-безцеремонно, затова го изпреварих:

– Чакай, Али, нека обясни...

Помощникът ми се смръщи недоволно, но намесата ми имаше добър резултат.

Перейти на страницу:

Похожие книги