Султанът беше разтворил ръце към Аллах, който никога не го беше изоставял. Дори когато поданиците му негодуваха срещу него, мерейки го не по ума, а по младостта му. Когато не можеше да се довери даже на собствените си везири. Дори в онзи момент, когато и баща му се колебаеше... и му казваше, че не всеки може да прекоси това море, не всеки може да премине през тези стени, не всеки може да покори този град, не всеки може да постигне тази мечта... Но Аллах – Аллах беше винаги до него. Винаги вярваше в него. Въпреки младостта бе повярвал в смелите и дръзки мечти на младия владетел. Защото Аллах обичаше смелите. А той бе проявил смелост, по-голяма от тази на хуните, аварите, арабите, персите, латините... Обичаше го, защото бе преплавал морета, които всички смятаха за невъзможно да бъдат преминати; защото бе прекрачил крепостни стени, смятани за непреодолими, защото бе завладял градове, смятани за непревземаеми...
Султанът беше разтворил ръце към Аллах. Защото не бе превърнал петдесет и три дневната обсада в поражение, не бе позволил да се пречупят знамената му, не бе позволил дните му да се превърнат в поражение, нощите – в кошмар, а победата – в страдание... Бе направил от този едва двайсет и една годишен владетел султан, достоен за славата си, защото също като Осман не се бе покорил, защото бе властен също като Орхан и войнствен като баща си Мурад. Защото бе успял да забие наследеното от предците си османско знаме на най-високата кула в най-красивия град на света и защото Аллах му бе дарил възможността да се нарече император – владетел на два континента и на две морета.
Султанът бе разтворил ръце към Аллах. Тук, в това все още кървящо сърце на града, в този свещен храм, все още вдъхващ страхопочитание в хората. На прага на тази величествена постройка. При първата стъпка върху земята пред вратите на града. Сграбчи шепа пръст от завоюваната земя и я хвърли зад гърба си. За да покаже на всички треперещи пред него от страх, че никой не е по-голям от шепата пръст. Защото знаеше, че е султан само защото така бе пожелал Аллах, чийто роб беше всъщност. И само по волята на Аллах бе превзел този град. И само защото такава беше волята му, щеше пред очите на всички да го превърне в престолнина на държавата си. Него – най-желания град на света...
