Част от това беше ми разказал и Джеваз ефенди, но последните й думи ми се сториха доста интересни.
– Макар че османските архитекти, съградили тези великолепни произведения, с лекота са могли да благоустроят и околните пространства. Но обществото, в което са живели, вярванията му, традициите му са ги възпрепятствали. В османско време животът е бил затворен в себе си. Хората са гледали света от двора на джамиите и кюллийетата, не са чувствали нужда от широки пътища, големи площади, паркове и други такива.
Замислих се за парковете по римско време.
– Обаче това не може да се каже за Константинопол, той не е бил такъв.
Погледна ме доброжелателно.
– Много бързо се учите, Невзат бей! – Изведнъж се беше преобразила – пред мен не беше вече онази притеснена за любимия си жена, а уверен в себе си учен. – Прав сте, не е бил такъв. Например на площад „Баязид“ зад нас е бил Теодосиевият форум, свързан на изток с площада при Чемберлиташ, или Константиновата колона, а на запад – с форума „Бовис“, или днешния „Аксарай“. Там, където днес е районът на „Везнеджилер“, някога е бил форумът „Филаделфион“, а в района на днешния „Сарачхане“ е бил форумът „Амастрианон“. Там пък, където днес е районът „Султанахмед“, е бил огромният Хиподрум, имало е и още един голям площад за народа – „Августион“. Обаче в османски Истанбул не е имало украсени улици, площади театри, статуи, естетизиращи градското пространство. Големите джамии като „Сюлейманийе“ са били местата, където се е събирал народът. Затвореното в себе си общество се е събирало в затворени пространства.
Тези академични познания объркаха ума ми.
– Но нали ми разказахте, че султан Мехмед Фатих отново е благоустроил целия този град? Даже ми говорихте за приликите между Константин и Мехмед.
– Може би неправилно съм се изразила – въздъхна тя, притеснена, че не е била разбрана, и се усмихна. – Фатих действително отново е съградил този град. Защото, когато османците го превзели, той бил в ужасяващо състояние. И Фатих, подобно на Константин, буквално обявил кампания, за да създаде столица от този разрушен и разграбен град. Докарал тук майстори и роби от цялата империя, например от Трабзон преселил пет хиляди семейства. От Одрин, Бурса, Гелиболу и Пловдив извикал гръцки занаятчии. Принудил турци, славяни, евреи, арменци да се преселят в града. Всеки град трябвало да изпрати в Константинийе най-малко по сто майстори и по едно богато семейство. Разбира се, имало и такива, които не искали да го сторят, но никой не посмял да се противопостави на заповедите на Фатих. Започнала огромна благоустройствена дейност. По този начин била създадена съвсем новата османска столица на мястото на източноримския стар, уморен, отчаян град. След Фатих синът му Баязид и внукът му Явуз продължили всичко това, но най-блестящият период на Константинийе е по времето на Сюлейман Великолепни. – Отново погледна към джамията: – И несъмнено най-величественият паметник от онова време е „Сюлейманийе“.
Обърна се към мен, очаквайки да потвърдя правота на думите й.
– Ето затова си бях помислила, че убийците ще оставят шестата си жертва там.
– Не го направиха – притеснено отвърнах аз. – Може и да не са успели да го сторят....
– Защо? Понеже са видели, че сте взели предпазни мерки, затова ли?
– Може би.
Уморените ми очи се впиха в посърналото й от безсънната нощ лице.
– Разбира се, ако, както и вие ни напомнихте, не са я оставили пред джамията „Шехзаде“.
Аз произхождам от род, свикнал да убива
