Без да обръщам внимание на думите му, посегнах към кафето си, а той отново се обърна към племенника:
– Не го оставяй на мира, звъни му през половин час. Нямам никакво доверие на останалите трима адвокати. Непременно трябва да намерим Хакан. Каквото и да му се е случило – чакам го веднага в офиса.
– Дадено, чичо – отвърна уважително хубавичкият му племенник и излезе от стаята.
– Не успяхте ли да изпратите адвокат в управлението? – запитах го аз още докато момчето беше на вратата.
Адем прие въпроса ми като знак за помирение и побърза да отвърне любезно:
– Изпратихме, разбира се, слава богу, имаме цяла сюрия адвокати. Но този Хакан е много кадърен, не го гледайте, че е млад, винаги е подготвен за всичко. Много е умен, както има една приказка – ще отърве от въжето когото си поиска. Но днес някъде се е запилял. Има една любовница рускиня, не знам да не е отпрашил нанякъде с нея?
Да си призная, много повече ме интересуваше вкусът на кафето, което отпивах с удоволствие, отколкото изчезването на адвоката Хакан.
– Много е добро кафето! Да е жив и здрав, който го е направил!
Щастливо изражение се разля по лицето на Адем. Изглежда, ледовете помежду ни отново се стопяваха. Плешивата му глава пак светна като крушка.
– Назифе ханъм го е правила, страхотно го прави. Ако не беше го варила тя, нямаше и да ви го предложа. – Бързо отпи от чашката си, но не усети нито вкуса му, нито че е кафе. – Та за какво говорехме?
– Бяхте казали, че сте щели да накарате да го убият... – отвърнах аз отново с ледена усмивка на устните си. – Онзи левичар, хирурга...
Струваше си да се види как настроението му за секунди се изпари – от израза на светлокафявите му очи до отчаяната поза на тялото му, всичко говореше за обхваналото го разочарование.
– Ами... аз се изразих неправилно – взе да пелтечи той. Опита се да се усмихне, но не му се удаде. – Нали знаете, господин главен инспектор.
– Не – поклатих отрицателно глава. – Как мога да знам какво сте искали да кажете? Вие си го казахте направо – „щях да накарам да го убият“.
Май разбра, че е натясно и че няма полза от всичките сладки приказки и мили усмивки. Колкото и да се стараеше да изглежда симпатичен, това нямаше да му свърши работа. Хвана се здраво за бастуна си, сякаш щеше да му даде сила.
