Пасажер 23 полностью

— Да не говорим за побърканата бабка, която дори в езотеричните форуми я смятат за откачалка? Е, добре, приятно прекарване с ФБР! Именно те ще цъфнат тук в момента, в който раздухате случая, защото Анук Ламар е американка. Корабът ще бъде конфискуван и в продължение на месеци ще го претърсват…

— Което ще ви струва милиони.

— А на вас истината, Мартин. Наистина ли смятате, че ФБР ще ви направи същото предложение като мен?

— Какво предложение?

Мартин имаше чувството, че дясното му ухо става все по-горещо, и премести слушалката на другото.

— Ще ви оставя да говорите с момичето — каза Егор. — Толкова, колкото искате. А ФБР, напротив, веднага ще я отведе, мили мой господин Шварц. Само при мен ще имате неограничен достъп до всички части на кораба.

— И аз трябва да открия какво се е случило с нея, без да давам гласност на случая?

— Правилно!

Мартин затвори очи, после ги отвори отново. Не можеше да мисли трезво.

— Къде е Анук? — попита той.

— Доктор Бек ще ви заведе при нея. Утре сутринта.

— Искам веднага да я видя.

Егор се засмя.

— Това е проблемът с желанията, господин Шварц. Само погрешните се изпълняват веднага. Сега се наспете добре. Утре със сигурност ще бъде един напрегнат ден!

Лиза затвори лаптопа си и го мушна под завивката, тъй като ѝ се стори, че чува шум от каютата на майка ѝ. Ала това бяха само вградените мебели, които пукаха по фугите при движението на кораба. Никой не почука на свързващата врата. Пфу!

Последното, което искаше, бе майка ѝ да я види с компютъра. Беше ѝ дала уж доброволно мобилния си телефон до края на почивката. Първо, телефонирането в открито море бе много по-скъпо, и второ, с лаптопа, който тайно бе довлякла на борда, можеше да сърфира много по-удобно. За щастие, майка ѝ не забеляза малкия предмет в раницата.

Както и много други неща.

За по-сигурно тя остави да мине малко време, после се върна обратно в чата. При всички положения трябваше да се логне отново, тъй като свързването се прекъсваше автоматично, когато лаптопът се затвореше, но това не беше проблем. Безжичният интернет по стаите бе безплатен и функционираше безупречно, най-малкото докато бяха в близост до брега. След вечеря, малко след десет часа тези, които бяха онлайн, не бяха много. Първата вечер вероятно повечето седяха в някой от баровете, в акватеатъра, където днес щеше да има програма с фигурно пързаляне върху изкуствен лед, в 4-D киното или се разхождаха на относително мекия нощен въздух по горните палуби.

Лиза вечеря с майка си в един ресторант с меню от пет блюда, в сравнение с който салонът във филма „Титаник“ изглеждаше като кухня за бездомни. Шестстотин гости можеха да се хранят едновременно на двете нива, свързани с огромна стълба. Всяка маса се обслужваше от отделен сервитьор в ливрея и тя забеляза как лачената маймуна, която бе отговорна за тяхната маса, бе леко раздразнена от факта, че Лиза с черната си плисирана пола и тениска с череп не отговаря напълно на препоръчителния дрескод.

Все тая!

По-добре да ѝ беше сервирал една порядъчна наденичка с къри вместо полусуровото месо върху соса от сини сливи и още нещо. Това ѝ хареса почти толкова, колкото загрижените въпроси на майка ѝ: „Добре ли си, миличко? Имаш ли проблеми? Искаш ли да говорим за това?“.

В края на вечерята Лиза бе толкова изтощена от лъжите си, че нямаше нужда да се прави на уморена, за да се прибере най-после в стаята си.

Тя активира последно отворения прозорец в браузъра. Отвори се на секундата и тя отново бе в частния и както я увери Querky, кодиран чатрум.

По време на вечерята ѝ се искаше да изкрещи истината в лицето на майка си, която след дълго усукване най-после се осмели и загрижено я попита дали всичко е „истинско“.

Да, мамо. Аз съм курвата в нета. Но това не е причината да искам да си прережа вените или да се хвърля под влака. Не и заради видеото.

Лиза почувства как яростта отново се надига в нея. Човече, видеото циркулираше от седмици в нета. Цяло чудо бе, че мина толкова време, докато майка ѝ го открие. И то благодарение на Шиви, който ѝ го показа.