Пасажер 23 полностью

— Как смятате, защо той ви повика на борда? Аз искам да ми помогнете. Той иска да ви натопи.

— Мен?

Огромният кораб бе повдигнат от една вълна. Сигурен знак, че Султанът набираше скорост в открито море.

— Да. Вие сте перфектната изкупителна жертва. Ченге със саморазрушително поведение, което не може да приеме потвърденото от съда самоубийство на жена му и сина му, впуснало се в налудничаво търсене, при което най-накрая губи разсъдъка си.

— Аз? Престъпник? — Щифтът в челюстта на Мартин започна да пулсира.

— Да. Видеото, което искате да заснемете, ще ви бъде приписано като един от трофеите, които сте събрали от жертвата си.

— Та това е напълно малоумно. Как може да съм сторил нещо на момичето? Та аз дори не съм бил на борда, когато е изчезнала.

— Наистина ли? — попита Бонхьофер. За момента кървенето бе спряло, ако не и въобще. Ала бе трудно да се каже предвид омазаното му с кръв лице. — Вие сте ченге под прикритие, Шварц. Майстор на преобразяването. За вас не е никакъв проблем да пътувате под фалшиво име. Да се сдобиете с фалшив паспорт. Вероятно дори сте убиецът, за когото Герлинде Добковиц пише в книгата си.

— Вие сте луд — отвърна Мартин.

В този момент отново чу гласа на Анук да шепти името му. Мартин.

— Не, не съм — възрази капитанът. — Но Егор е. Вероятно съм единственият тук, който може да мисли трезво. Знам защо наистина сте на борда.

За да се превърна в мишена…

— Когато разбрах, че Егор е абсолютно сериозен в намерението си да потули случая, знаех, че без чужда помощ няма да мога да реша проблема. И когато Добковиц ми показа мечето, ми хрумна идея. Вие сте психолог и ченге и след загубата на семейството си имате интерес да не биете големия барабан. Знаех, че с това мога да уговоря Егор да ми даде малко време. Защото, колкото му се иска да приключи успешно сделката, толкова силно желае и да хване свинята, която се е гаврила с момичето на собствения му кораб. Кълна се, че когато ми даде зелена светлина да вляза в контакт с вас, не знаех, че ви е нарочил за изкупителна жертва, в случай че нещата не се получат.

— Не вярвам на нито една ваша дума.

— Знам. Затова и бяхте повикан от Герлинде Добковиц, а не от мен.

Изречението ми се струва познато.

Подът под краката на Мартин отново се разтресе. Всеки път, когато корабът се надигаше от вълните, климатичната инсталация над главите им започваше да бучи по-силно по необясними причини.

— Страхлив кучи син! Ако казвате истината, току-що ми разяснихте, че Егор Калинин е готов да убие едно малко момиче от алчност, да натопи мен за престъплението, а през това време вие ще гледате безучастно.

Капитанът дръпна още хартия от диспенсъра и я намокри на чешмата.

— Ще го кажа още веднъж: искам да предотвратя всичко това. Но да, в случай че не успея, няма да се жертвам заради вас, господин Шварц. — Той смачка хартията и я захвърли в мивката, без да я използва. — Вие ме дадохте на съд. Съсипахте името ми. Бях отстранен от работа, почти уволнен и какво ли още не. Няма абсолютно никаква причина да сте ми симпатичен. Ако всичко се провали, не бих отишъл в затвора заради вас. И ви гарантирам, че това ще се случи в момента, в който открито се противопоставя на Егор.

Мартин го сграбчи за рамото и го дръпна към себе си. Принуди капитана да го погледне в очите.

— С какво разполага той срещу вас?

Бонхьофер освободи ръката си и внимателно докосна с палец и показалец основата на носа си. Изглеждаше така, сякаш търси решение. Обмисляше.

— С един видеозапис — каза най-накрая.

— Какво има на него?

— Корпусът на Султанът. Това е видео от външната охранителна камера, която, между другото, показва и каютата с балкон, в която е била настанена съпругата ви. И което изтрих заради Егор.

Мартин почувства как Султанът се наклони странично.

— Какво искате да кажете?

Бонхьофер кимна.

— Дадох му оригиналната касета. Сега отпечатъците ми са по нея.

Марти изстина.

— Показва ли…

… смъртта на моето семейство?

Думите заседнаха в гърлото му.

Капитанът кимна.

— Ще ви докажа, че искам да работя не срещу вас, а заедно с вас — каза той. — Имам копие на този запис. Може да го видите.

Едно сиво облаче. Последното, което се виждаше от сина му, преди да изчезне завинаги. Без цвят, без форма и без контури. Просто едно малко сиво облаче, хванато от камера, на чийто обектив се бяха залепили няколко дъждовни капчици, които отчасти замъгляваха, отчасти изкривяваха образа.

Първият облак, който като забулена сянка се отдели от задната част на кораба, трябваше да е Тими.

Синът ми!