— Тогава значи ще си вързана за мен за доста дълго време, скъпа.
— Колко ужасно романтично — казах с насмешка и изтръгнах ръката си от хватката му.
Той се ухили с широка, фалшива усмивка и плъзна авиаторските си очила обратно върху лицето си.
— Побързай — каза той. — Или, кълна се, ще те нокаутирам и ще те завлека до клуба за косата.
Не можех да се спра.
— Ммм, звучи извратено — отвърнах, докато той ме избута през вратата, оставяйки я да се затръшне шумно зад нас.
Държах се наперено и уверено, но през цялото време едно малко гласче в мен крещеше: „Ще те разкрие“.
Пътуването обратно към клуба беше напрегнато, което изобщо не бе добре, тъй като се държах за човека, който искаше да ме съсипе. На няколко пъти, когато бяхме спрели на светофарите, планирах да скоча от мотора, да избягам колкото се може по-бързо, да взема Елиът и дъщеричката му, парите от сейфа и да издухам от Ел Ей.
Но сякаш Джейс усещаше какво ми се върти в главата, защото всеки път щом спирахме напълно, затягаше хватката си около китките ми.
Когато излязохме от гаража и влязохме в дългия коридор на клуба, който беше основната артерия за придвижване, отникъде не се чуваше и звук. Беше направо зловещо тихо и трябваше да си припомня, че полицията беше претършувала сградата едва преди няколко часа и беше напълно нормално мястото да се е превърнало в призрачен град.
Наежих се, когато Джейс притисна ръката си ниско на кръста ми и ме блъсна напред, карайки ме да се препъвам.
— Божичко — казах, като отстъпих настрани и се обърнах към него. — Просто ми казвай, когато искаш да вървя, става ли? Не е нужно да ме буташ напред-назад.
Той ме погледна с присвити очи и стисна силно челюстта си.
— По-забавно е така, не мислиш ли? — ухили се дяволито и ме бутна отново, за да подчертае думите си. Намусих се и закрачих гневно по коридора, докато кръвта ми кипеше. Как смееше да се отнася така с мен. Само ако знаеше.
„Но не знаеше“, намеси се съзнателната част от мозъка ми. „Защото не искаш да му кажеш.“
„Туше, мозък. Ту-шибано-ше.“
Стигнахме до вратата на Дорнан и вътрешностите ми се обърнаха. Той беше последният човек, който исках да видя в този момент. Настроението ми беше толкова скапано, че се зачудих да не приближава онова време от месеца или нещо подобно. Но каквото и да беше, ме караше да се чувствам дяволски ужасно и ако се опиташе да ме накара да лапам хуя му отново в близкото бъдеще, щях да го отхапя.
Джейс почука два пъти и отвори вратата, след което ме избута в стаята и затвори. Без довиждане. Без думичка. Усмихнах се сладникаво, когато Дорнан се обърна от мястото си в края на леглото, където натъпкваше дрехи в един спортен сак.
— Сами — каза, без да спира каквото правеше, — успя ли да разгледаш някоя друга забележителност?
Повдигнах рамене.
— Не точно. По-скоро се скрих в един мотел.
Беше започнал да отваря шкафове и да вади неща, които после напъхваше в сака. Стомахът ми се сви, когато видях отворената си чанта на земята до неговата.
— Опита ли се Джейсън да те сваля днес, Сами?
Кълна се, сърцето ми спря за секунда, когато ми зададе въпроса.
— К-какво? — заекнах.
Бръкна под леглото, извади една пушка и я отвори, разкривайки два патрона, които бяха готови да отнесат главата на първия човек, който се осмелеше да го предизвика. Затвори я отново и приближи мерника към лицето си.
— Джаз ме информира, че Джейсън ти е хвърлил око — каза Дорнан, като ме изгледа през мерника на пушката. Опитваше се да звучи естествено, но можех да видя как вените по голите му рамене изпъкват под многобройните му татуси.
— Ти майтапиш ли се?
— Изглеждам ли така, сякаш се шегувам? — изръмжа той, снишавайки пушката.
— Не — отвърнах шепнешком, мислейки си: „Моля те, не ме наранявай. Точно днес няма да го понеса.“
— Не какво? — попита ледено.
— Не и на двата ти въпроса — отвърнах, втренчена в пода.
— Никога няма да ме излъжеш, нали, Сами? — Гърленият му въпрос ме върна обратно в нощта, в която едва не ме вгради в стената с пениса си, и нощта, в която ме беше промушил, след като бях вкусила солените му сълзи.
„Никога няма да ме предадеш, нали, Сами?“
Внезапно усетих чантата на рамото си, с хиляди тонове по-тежка от истината, която представляваше основното ми предателство.
Натежала от неговото унищожение.
— Никога — отвърнах, повтаряйки същият отговор, който му бях дала последният път, когато ме беше чукал към стената, в която гледах в момента, докато той шаваше из стаята. — Нали и без това каза, че Джейс е гей? — попитах, опитвайки се да сменя темата на разговор относно честността ми — или липсата на такава.
Дорнан завъртя кървясалите си очи и за момент се зачудих дали беше плакал заради смъртта на Макси.
— Не е гей. Просто се е затворил заради едно момиче, което познаваше.
— Наистина? — попитах, усещайки горчива слюнка в устата си от нехайното му отношение към момичето, за което вярваше, че бе изнасилил до смърт. — Какво се случи с нея?
Дорнан се усмихна красноречиво.
