Барманът ми донесе бирата, върна се на столчето и с въздишка на удоволствие си напълни устата с фиде. Оригна се и насочи вниманието си към телевизора в ъгъла, по който течеше мач на „Къбс“. Губеха с дванайсет на два в края на четвъртия ининг.
— Идвам тук от време на време — отвърна Джанет.
Отпих една глътка и се направих, че оглеждам заведението.
— Добро е — рекох. — Особено за човек като теб.
— Не ми досаждат, разполагам с достатъчно спокойствие за размисъл.
— Идваш тук, за да размишляваш?
— Понякога. Ако нямаш нищо против.
Междувременно тя свали очилата. Синината под окото й почти беше изчезнала. И това беше добре, защото шалчето скриваше бузата и част от брадичката, които се намираха в далеч по-тежко състояние.
— С юмрук ли те удряше?
Джанет понечи да притисне шалчето към шията си, но аз я изпреварих и го смъкнах надолу.
— Започнал е с шамари — констатирах и плъзнах пръст по брадичката и обезобразените устни. — Подути са отвътре, нали? Заради зъбите, които са ги наранили. Но този удар е нанесен с юмрук. Оттам са отоците.
Усетих очите на бармана върху себе си. Защо ли проявяваше интерес към раните на клиентката ми?
— Сложи лед, ако вече не си го направила — рекох. — Ледът винаги помага. Но на твое място не бих махнал шалчето. Поне засега.
— Благодаря. Само затова ли дойде?
— Вчера при мен се отби Тейлър — обявих с равен глас аз, гледайки право пред себе си. Почувствах как главата й се извръща към мен, усетих втренчения й поглед.
— Моята Тейлър?
Кимнах.
— Какво искаше?
— Да си поговорим за втория й татко. По-точно как да го убием.
Срещнах погледа й в огледалото зад бара. Само за миг.
— Да кажеш нещо по въпроса?
— Какво да кажа?
— Не знам. Може би, че ти става лошо. Или умираш от страх.
— Тейлър е дете. Била е разстроена и гневна.
— Тъй ли?
— Не е знаела какво говори.
— Сигурна ли си?
— Да убие Джони?! Нима допускаш, че… — Джанет замълча и поклати глава. — Дори косъм няма да падне от главата на Джони, ако това те тревожи.
— Не ме тревожи. Помислих си, че може би трябва да поговориш с детето. Да му обясниш някои неща.
— Детето ми не е убиец.
— Не съм казал такова нещо.
— Добре. Ще говоря с нея.
Очите й се сведоха към питието. Аз застъргах с нокът етикета на бирата. Старецът в ъгъла прелистваше „Сън-Таймс“. Четеше го отзад-напред, подпрял с длан брадичката си. От устата му висеше запалена цигара. Той дърпаше, без да я докосва, само с устни. С другата ръка бавно прелистваше страниците на вестника.
— Според теб допускам грешка, нали? — подхвърли Джанет.
— Вече ти казах какво мисля.
— Лицето ми не изглежда чак толкова зле.
На фона на това изявление отражението й в огледалото над подредените бутилки приличаше на лоша шега.
— Така ли мислиш?
Джанет си сложи слънчевите очила и уви шалчето около врата си.
— Така мисля, Майкъл. Освен това си имам договор. — Последните думи бяха изречени някак монотонно, със скрито задоволство.
— Какъв договор, какви са клаузите в него?
Нямах никаква представа дали клиентката ми има предбрачен договор и кога го е сключила.
— Не сега, Майкъл. Когато всичко се уреди, веднага ще те информирам.
Зърнах част от лицето си, отразено от слънчевите й очила. Исках да науча повече, но клиентката ми очевидно беше на друго мнение. Бих могъл да се откажа, разбира се. Но това не беше в мой стил.
— Дай да се махаме оттук — рекох. — Ще те повозя.
— Колата ми е тук — отвърна Джанет и кимна към паркинга. — Какво ще кажеш, ако те поканя да вечеряме у дома? Тейлър ще спи при някаква приятелка, а мистър Чаровник ще остане в града.
Допих бирата си и хвърлих някакви долари на бара. Барманът дори не ни погледна, погълнат от мача. Разбирах го, тъй като и аз бях фен на „Къбс“.
Вечерята беше печено пиле със салата. След като се справихме с нея, останахме на кухненската маса пред бутилка вино и запалихме цигари. После клиентката ми реши, че може да ми разкаже как е започнало всичко.
— Той извади цяла дузина яйца от хладилника — обяви тя и кимна, сякаш не исках да й повярвам.
Аз просто запазих мълчание.
— Бяхме женени по-малко от месец. Една събота сутрин бях обещала на Тейлър да я водя на футболен мач и му казах, че няма да успея да прибера дрехите му от химическо чистене.
Допълни чашата си и ми подаде бутилката. Отказах с поклащане на глава.
— Той слезе от горния етаж и се надвеси над мен. Попита какво съм казала и аз отново му обясних, че не мога да прибера дрехите. А той отвори хладилника и извади яйцата. После ме хвана за врата и ме сложи да седна на масата.
— Опита ли се да му попречиш?
— Честно казано, нямах представа какво става. Освен това той се оказа неподозирано силен. Не знаех, че е толкова силен. Или по-скоро беше. Прикова ме ей тук, на масата. После счупи едно яйце над мен и то се стече по лицето ми.
Джанет се извърна с профил към мен и дръпна от цигарата. Окото й проблесна през облаче дим.
— Не каза нито дума. Просто ме притискаше към масата и продължаваше да чупи яйца върху главата ми. Второ, трето, четвърто… Спря може би след шестото, после се качи горе и си легна. Това беше начинът му да покаже кой командва парада.
— Ти какво направи?
