Удс отмести кърпата и внимателно опипа лицето си. После върна леда на мястото му и опря глава на възглавничката. Включих радиото. Миг по-късно Удс възвърна словоохотливостта си.
— Кой те е учил да се биеш, Кели? — попита той.
— Ние с теб не сме се били.
— Как така?
— Ти се би. Аз не съм те ударил нито веднъж.
— Това имам предвид. Нарита ми задника, без дори да ме удариш. Това означава, че знаеш да се биеш. Къде си се учил?
— Тук-там — промърморих. — Докато растях.
— За удоволствие?
— Никога не съм се бил за удоволствие. Това е работа, стига да знаеш как да я вършиш. Гадна работа, която не се върши даром.
— Какво означава това?
— Означава, че се върши срещу заплащане.
— Значи си професионалист?
Хвърлих поглед към част от физиономията си, отразена от страничното огледало.
— Бях.
— Което означава, че не съм имал никакъв шанс.
Погледнах го и свих рамене.
— Боят е като всяка друга работа. Изправиш ли се срещу професионалист, със сигурност ще загубиш. Е, може и да извадиш късмет, но по-вероятно е да ти счупят главата.
Свих пръстите си в юмрук, после ги отпуснах и хванах волана.
— Поуката от тая история е само една: опознай човека, с когото искаш да се биеш. И не вдигай ръка, преди да си убеден, че ще стигнеш докрай.
Удс не каза нищо и това беше добре дошло за мен. Завъртях копчето на радиото. По И Ес Пи Ен течеше предаването „Майк и Майк“. Водещите обясняваха, че извън ефир се карат като възрастна семейна двойка. Но и в ефир се караха по същия начин, при това в продължение на доста време. Чаках да заговорят за спорт. Дори бегло и между другото. Погледнах към Удс.
— Това да ти прилича на спортна радиостанция?
Той не отговори. След няколко минути се отказах и изключих радиото. Запалих мотора и Удс проговори.
— Какво по-точно откри, Кели?
Изгасих мотора.
— За какво?
Почистено, лицето му изглеждаше по-добре. Сложи една лепенка в основата на носа си и я притисна с пръст.
— За оная работа на Хъдсън Стрийт. За която вчера си говорихме в офиса. Какво откри?
Гласът му омекна, но заплашителната нотка остана. Рогоносецът изчезна, отстъпвайки място на кметския „уреждач“. Вече плуваше в свои води. Водите на чикагската политика. Лостовете на властта, на прикритостта, блъфовете и измамите. Това беше добре. Защото до този момент разследването на смъртта на Брайънт не ме беше довело доникъде. Трябваше ми човек с опит, който можеше да превърне центовете в джоба ми в солидна пачка. И едновременно с това да е достатъчно уплашен, за да проговори.
— Знам всичко за големия пожар — рекох. — Подпалил го е прапрадядото на кмета, помагал му е собственикът на „Чикаго Таймс“.
Удс се прозя на новината, протегна ръце и изпука с кокалчетата на пръстите си. После завъртя врат наляво-надясно, за да намести прешлените си.
— Доста добър сценарий за филм, Кели — промърмори той. — Имаш ли доказателства?
— Архивите на поземлената собственост. От тях личи, че много терени са били изкупени от Джон Джулиъс Уилсън, най-вероятно съвместно с Чарлс Хюм.
Очаквах имената да му направят впечатление, но сбърках.
— Не е престъпление да притежаваш недвижими имоти, Кели. Това ли е всичко, с което разполагаш?
— Знам и за книгата на Шийхан — добавих аз.
Този път Удс реагира. Лицето му се стегна, горната му устна леко потрепна. Леко, но достатъчно.
— Знам, че отиде в онази къща да прибереш книгата. Знам, че заради нея е бил убит Алън Брайънт.
— Вече ти казах, че нямам нищо общо с Брайънт, Кели. Когато влязох, той вече беше мъртъв.
— А какво ще кажеш за книгата, Удс? Беше ли изчезнала?
Блъфът, който кметският човек ми беше подготвил, бързо се разпадаше. Явно се намирах в опасна близост до някаква версия на истината, а Удс искаше на всяка цена да ме отдалечи от нея.
— Предупредих ги, че идеята не е добра — поклати глава той. — Предупредих ги, по дяволите!
— Кого си предупредил?
Пръстите на Удс бяха дебели. На един от тях носеше брачна халка, а на съседния — пръстен във формата на сърце. Забил поглед в тях, той дълго мълча. Явно не видя нищо утешително и премести поглед върху мен. Лицето ми също не му предложи кой знае какво.
— Майната ти, Кели. Прекрасно знаеш кого.
— Много искаха тая книга, а?
— Да.
— Вярно ли е?
— Кое? — погледна ме Удс.
— Това за Джон Джулиъс Уилсън и големия пожар. Вярно ли е?
— О, господи! Наистина ли ти се говори за това?
— Казах ти, че ме интересува само убийството, Удс. Човекът е открит мъртъв в собствения му дом. Единственото, което липсва оттам, е оригиналното издание на Шийхан.
— Дрън-дрън.
— Това е един от начините за анализ на нещата. Но аз искам да ми кажеш къде е мястото на тази книга в цялата схема. Знам за Хюм, знам и за Джон Джулиъс Уилсън. Знам за измамата с недвижими имоти и за пожара. Сега искам да разбера за книгата на Шийхан.
Удс приглади вежди и започна да разтрива слепоочията си. Запалих колата и потеглих. Промяната в декора може би щеше да помогне.
— Трябваше да има и писмо — промърмори спътникът ми. — Да си чувал за него?
