Мастърс разкърши рамене и пресуши чашата с уиски. Явно усети, че навлизаме в по-дълбоки води. И, като всяко ченге, пожела да узнае точно колко дълбоки са тези води.
— Не се разделяй с джиесема — промърмори той. Довечера ще поговоря с нея и ще видим за какво става въпрос.
Стана да си върви, после изведнъж се върна, извади нещо от джоба си и го постави на масата.
— Щях да забравя. Това вероятно те интересува.
Кориците бяха избелели, с изтъркани ръбове. Разтворих книгата на Шийхан и погледнах цифрата четири, отпечатана на първа вътрешна страница.
— Къде откри тази книга?
— Тейлър ми я даде. Помоли да ти я предам, когато те посетя в килията.
Между страниците се виждаше някакъв плик. На него беше изписано моето име. С детски почерк, със заоблени букви.
Текстът беше също детински.
Кели,
Аз обичам и мразя. Зад тези думи стоят много неща, за които времето никога не стига. Мразя пастрока си, който вече е мъртъв. Благодаря ти за това. Хареса ми начинът, по който се погрижи за мама. И по който се опита да ни помогнеш. Реших, че искаш тази книга. Приеми я като малък подарък от нас. Не съм сигурна, че разбирам за какво може да ти послужи, но Джони много държеше на нея.
Прочетох бележката веднъж, после втори път. Исках да открия паяка в паяжината, преди той да е открил мен. Затворих книгата и забарабаних с пръсти по корицата.
— Тейлър каза ли ти как се е сдобила с тази книга?
— Да. От пастрока си, който вероятно я е взел от къщата на Хъдсън Стрийт. Може би е решил, че при нея тя ще бъде на сигурно място.
— Ако кметът случайно му дойде на гости?
— Мисля, че Джони Удс е харесвал застраховката си — усмихна се Мастърс.
— Но снощи тя изобщо не му помогна — отбелязах аз.
— Така е — кимна той. — Не разбирам защо тази книга е толкова важна, но съм убеден, че ти ще съумееш да вдигнеш достатъчно шум около нея, ако това се наложи. В този случай ще те помоля да споделиш част от славата и с Родригес.
— Разбира се.
Детективът хвърли някакви банкноти на масата и се изправи за втори път.
— Мастърс…
Ченгето спря, заклати се на токове и раздрънка монетите в джоба си.
— Не съм убил Джони — рекох. — И все още не съм сигурен кой го е направил.
— Значи да пипам внимателно, а?
— Точно така.
— Нямаш проблем, Кели. Но едно нещо трябва да ти бъде ясно.
— Какво е то?
Той се приведе над мен. По начина, по който го правят само ченгетата.
— Джанет ме обича. И двете ме обичат. И това е доста важно за мен.
Обърна се и излезе, преди да успея да реагирам. Поръчах си още една халба и разтворих книгата, която ми беше изпратила Тейлър. На пръв поглед тя не се различаваше от екземпляра, който бях прелистил в Чикагското историческо дружество. Но само на пръв поглед — тоест преди да обърна внимание на корицата и да открия, че в нея има нещо друго. Книга в книгата.
Прибрах се и легнах да спя в собственото си легло. Събудих се някъде около десет вечерта. В апартамента цареше тишина, нарушавана единствено от тиктакането на стенния часовник и приглушения трафик на улицата. Помислих си за следобеда, прекаран в окръжния затвор — едно място, което имаше всички шансове да се превърне в постоянен адрес за мен. Неприятна мисъл, която побързах да прогоня. Насочих мислите си към книгата на Шийхан и документа, който бях измъкнал от корицата й. Те лежаха пред мен, сякаш очакваха следващите ми действия. Взех документа и го претеглих на дланта си. Прочетох го за шести пореден път, попивайки всяка дума. После разтърках избелелите печатни букви между пръстите си.
След известно време сгънах документа и го заключих в шкафа. Сварих цяла кана с кафе, извадих разпечатките на Фред Джейкъбс и ги сложих на масата, редом с книгата на Шийхан. Вдигнах слушалката и набрах един номер. Родригес вдигна още на първото позвъняване.
— Май дежуриш на телефона, а? — подхвърлих.
— Чух, че са те пуснали, Кели.
— В килията бях заедно с човек на име Маркъс — казах аз.
— Той е в окръжната болница с три счупени ребра и разкъсан далак. Добре си го подредил.
— Той е убиец. Искаш ли да узнаеш за случая?
Родригес искаше и аз му разказах подробностите.
— Казал ти е, че е убил онази жена през 1998 г.? — попита детективът.
— Там някъде. Мисля, че му е била старо гадже. Сигурно ще я откриеш в делата за неразкритите убийства. Тогава кажи на Маркъс, че го дължи на мен.
— Май вие двамата добре сте се разбирали, а?
— Като стари приятели. Ако е възможно, подхвърли новината на Фред Джейкъбс, преди да огласиш случая. Дължа му го.
— Добре. Имаш ли нещо друго за мен?
— Още ли сме партньори?
— Зависи. Ти ли уби Удс?
— А ти как мислиш?
