— Въобще не е така — опита се да обясни той. — Скъсахме. Само че не тя ме изостави, а аз нея. Не можех да я търпя повече. Голяма кучка е. Не разбирам какво ме е привлякло първоначално у нея.
Извинявай Дана, помисли си той.
Лайнар, представи си той гнева й. Вярваш на всяка дума, която изрече. За теб съм представлявала единствено момиче за чукане. Но за да сме честни — ти пък за мен беше само един надървен пенис.
Сви по Латам роуд.
— Накрая осъзнах, че нещо не достига — продължи Джейсън. — Искам да кажа — една връзка трябва да е повече от чукане.
— Говориш за две съвършено различни неща — обади се Силия.
— Не знам. Ще ми се поне да харесвам човека, с когото съм, а стигнах дотам да не мога да понасям присъствието й. Тя се оказа лоша, груба, злобна… а не като теб. Ти наистина си привлекателна.
— Да, истински ангел съм.
— В сравнение с нея — да.
Тогава защо те водя натам? Не съм длъжен на Дана. Освен това тя може вече да е и мъртва (почти се надявам… Не!), а и не бива да говоря за нея по този начин. Нищо, че отговаря на истината.
Трябва да направя каквото мога за нея. Поне това й дължа.
А и планът е доста глупав. Няма да даде никакъв резултат.
Така че — ако нищо не стане, закарвам Силия до дома й и тя никога няма да разбере, че е служила за примамка.
А ако даде резултат — за което шансовете са минимални, — така и така никой няма да пострада. Хващаме този тип. Той ни отвежда при Дана…
Или ни отвежда при тялото й, увиснало голо на гредата — обезобразено и безжизнено…
И в двата случая Силия няма да пострада.
Заведи я другаде. Откажи се от цялата идея. Защо не отидете в мотел? Би било чудесно. Не постъпвай така с нея.
— Точно ей там онзи шип се опита да ме смаже — обади се Силия.
— Искаш ли да го разгледаш?
Тя поклати глава.
— Не ми харесва дори да се намирам толкова близо до мястото. Велосипедът ми още трябва да е тук. Не се върнах да го взема.
— Да го приберем сега? Може да го сложим на задната седалка.
Дано се съгласи, замоли се той. Ще приберем колелото и идеята за „Оукуд“ ще отпадне.
— Доста е изкривено. Дори да може да се оправи. Не знам дали го искам. Ще си взема ново, ако реша, че пак ми се кара.
— Сигурна ли си?
— Да.
Джейсън намали, включи мигач и зави по тесния път към ресторанта „Оукуд“. Погледна Силия. Тя го гледаше смаяна.
— Къде отиваме? — прошепна тя.
— Тук има паркинг. Подходящ е, защото е доста изоставен.
— Но онези хора бяха убити тук в четвъртък.
— Да — кимна той. — Четох. Ако предпочиташ да отидем на друго място…
— Не — отрони тя. Не се впусна в повече обяснения.
— Тук поне няма да ни безпокоят — подметна Джейсън. — Никой няма да стъпи тук след случилото се.
— Може да дойде някой заради тръпката.
Пътят блестеше. Джейсън зави надясно. Подкара в кръг като наблюдаваше как светлината от фаровете осветяват паркинга. Нямаше други коли. Светлината попадна върху един от ъглите на ресторанта, след това — върху фасадата. Прозорците проблясваха. Когато осветиха входната врата, той спря.
— Още се приближи — прошепна Силия.
— Ти…? Добре.
Остави колата да се приближи напред, почти до стъпалата към верандата. Спря, изключи двигателя и дръпна ръчната спирачка. Остави фаровете включени.
Силия се наведе напред и се взря през предното стъкло.
— Страховито е — пророни тя.
— Кое?
— Това, че сме толкова близо до мястото, където е станало. Хайде, изключи фаровете.
Той завъртя копчето.
Силия продължи да се взира в тъмнината.
— Мислиш ли, че ще успеем да влезем? — попита тя.
Оказа се толкова лесно. Тя искаше да влезе. Хайде да действам. Да приключа с цялата история.
— Не знам… — започна Джейсън неуверено.
— Страх ли те е? — гласът й звучеше леко завалено.
— Малко. А теб?
Тя не отговори. Облегна се назад. Загледа се в Джейсън, вдигна ръката му и я постави върху голото си бедро.
— Усещаш ли как съм настръхнала?
Той придвижи ръката си леко нагоре. Да, усещаше настръхналата й кожа. Сигурно се бе бръснала, но израсналите косъмчета леко набождаха в горния край на бедрото й. Той прокара ръка от вътрешната страна. Там кожата беше мека — невероятно мека и гладка. Платът на роклята леко докосна края на дланта му. Още два-три сантиметра, помисли си той и…
Няма да ме спре. Знам, че няма да ме спре.
Не. Не бива да си играеш с нея. Особено ако възнамеряваш да изпълниш започнатото.
Ами забрави тогава за плана. Така и така е тъп план.
А ако Дана е жива, ако я държат някъде, ако я измъчват, ако някакъв маниак я изнасилва и това е единственият шанс да бъде спасена? Не можеш да я зарежеш с лека ръка.
Господи, какво да направя?
Отдръпна ръка от крака на Силия.
— Да, настръхнала си. Страх ли те е или ти е студено?
— Развълнувана съм.
Джейсън видя как святкат зъбите й в тъмнината.
— Знам как може да се разкара настръхналото.
— Не съм сигурна, че искам да се разкара. Усещането ми харесва. Знаеш ли, имам чувството, че и отвътре треперя. Много е приятно. Почти сексуално.
— Е, това може да те накара още повече да настръхнеш вътрешно…
Навеждайки се над волана той затършува под седалката и извади бутилка шампанско.
— Ето, това вече е стилно — зарадва се Силия.
Той кимна и започна да сваля станиола около тапата.
