Шампанското бе идея на Роланд. За по-сигурно, бе казал той. Напълни я с бълбукащата течност и няма да имаш никакви проблеми да я вкараш вътре. Ако имаш късмет, тя може и да заспи. Тогава ще я внесеш.
Джейсън не знаеше дали иска такава сигурност.
Но искаше време да поразмисли и да реши.
Ако ще влизаме, по-добре тя да е напълно пияна, каза си той.
Докато въртеше телчето, Силия го загърби и с лявата си ръка свали прозореца. После пак се обърна към него.
— Изстреляй тапата през прозореца от моята страна.
— Не искам да те ударя с нея.
— Ако съм във форма, ще я хвана със зъби.
— Не си ли във форма?
— Тъмно е и съм леко замаяна. Затова внимавай да не ме уцелиш.
Джейсън свали телчето, притисна бутилката към гърдите си и започна бавно да върти корковата тапа. Тя проскърцваше. Насочи бутилката далеч от лицето на Силия и доосвободи тапата. Чу се слабо гръмване. Минавайки покрай носа на Силия, тапата излетя през прозореца. Чу я да се смее, докато приближаваше уста към бликналата бутилка. Пенливата течност се разля по ръката и ризата му. Глътка от питието го задави.
— Добре ли си?
След няколко мига се оправи. Отпи отново и подаде бутилката на Силия. Тя я вдигна високо и наведе глава назад. Наблюдаваше как се движи гърлото й, докато пиеше. С въздишка му върна шишето.
— Хубаво е — отбеляза тя.
Обърна се с лице към Джейсън, седна настрани и вдигна крака си на седалката. Коляното й докосна крака му. Вътрешната страна на бедрото й бе извита нагоре. Плъзна поглед по бледата кожа и го спря върху тъмното петно — близо до края на бедрото и прикрито от роклята. Вдигна бутилката. Отпи глътка. Стисна устни и се престори, че продължава да пие, преди да й подаде отново питието.
— Още ли си настръхнала? — попита той.
— Даа… По’ече от вся’ога — заваляше думите тя. — Да има случа’но сиренце и солени бисквитки…
— Опасявам се, че не се сетих за това.
— Мо’е там да има — тя посочи с глава към гостилницата „Оукуд“. Отпи отново. — Все пак е ресторан’, нали?
— Да не би да си гладна?
— Ненаситна съм — заяви тя и Джейсън разбра, че не говори за храна. Тя погледна към задната седалка. — Ей там има одеяло.
Джейсън кимна.
— Грабвай го и ме последвай.
Преди да успее Джейсън да протестира, Силия смъкна крака си от седалката, обърна му гръб и слезе от колата.
— Ей, какво правиш? — попита той, докато тя се измъкваше навън.
— Ще вляза вътре.
— Откачи ли?
— Да.
Тя затръшна вратата на колата.
Джейсън изскочи бързо. Над покрива на колата я видя обляна от лунната светлина. С извит назад гръб и с отметната глава, отпиваше от шампанското.
— Не искам да влизам вътре — заяви той.
Тя отдалечи бутилката.
— Хайде, ще го превърнем в приключение.
— Може да е опасно.
— Одеялото — нареди тя, без да обръща внимание на протестите му.
Размаха бутилката и с несигурни, накуцващи крачки се отправи към стъпалата на верандата.
Джейсън сграбчи одеялото от задната седалка и забърза след нея.
Тя го изчака при вратата. Отпи и му подаде бутилката.
— Дамите, първи — обяви тя шепнешком. Отвори вратата. Хвана Джейсън за лакътя и го вмъкна вътре. Затвори вратата. — О, Господи, каква тъмница.
— Имам кибрит — прошепна Джейсън.
Сърцето му се бе свило.
— Нямаме нужда от кибрит — прекъсна го тя.
— Не искаш ли да ви…
— Обичам тъмнината.
С лявата си ръка прегърна Джейсън. Той остави одеялото да се изплъзне от ръката му. Прегърна я. Бутилката шампанско, която продължаваше да държи, се притисна в гърба й.
Беше й топло, но тялото й потреперваше. Когато се целунаха, той си даде сметка, че дори брадичката й трепери. Езикът й се пъхна в устата му. Дясната й ръка галеше задника му, а лявата извади ризата от панталона и започна да опипва гърба му.
Той откъсна устни от нейните. Лицето й приличаше на неясно бледо петно с черни дупки вместо очи и уста. Не му харесваше да я гледа такава.
— Ще се отърва от бутилката.
— Пресуши я.
— Не ми се пие повече.
— Дай.
Той я махна от гърба й. Ръката й се задържа върху неговата, преди да поеме бутилката. Чу я да пие. Посегна в тъмнината към нея. Напипа рамото й, а с другата си ръка — подмишницата. Като знаеше какво пипа, не му отне много време да открие гърдите й. Взе ги в ръце. Силия спря да пие и простена. Рязко си пое дъх, когато той нежно стисна твърдите й зърна.
Бутилката от шампанско тупна на пода и стресна Джейсън. Той трепна. Силия изохка.
— Извинявай — прошепна той.
— Няма значение.
Ръката й се плъзна по предницата на панталоните му. Той се притисна към нея, за да намали туптящата болка. Усети леко подръпване и чу как ципът се плъзна надолу.
Щеше му се да може да помисли. Желаеше я, но не тук. Искаше да я изведе, но същевременно копнееше да усети хладните й пръсти върху тялото си. Щеше му се да постави ръка в цепката на роклята, да я прокара по гладката кожа на бедрото и после — нагоре. Ще сме голи и върху одеялото, а въобще не трябваше да е така. Планът не беше такъв.
След като сме тук сега, трябва да се следва плана.
Тя не напъха ръка в панталона. Вместо това задърпа колана. Чуваше учестеното й дишане, докато я галеше по гърдите.
— Почакай — дрезгаво прошепна той.
— К’во има?
— Трябва да отида до тоалетната.
