По-студената война полностью

На Кел му се строи, че чува деца да си играят вън, но когато погледна към градината, тя беше празна.

- Чух, че си се развел.

- Къде го прочете пък това? Във „Форин Афеърс“?

Кел бе раздразнен, но не и учуден от тази недискретност. Беше в кръвта на Чейтър да си вре носа в личния живот на колеги, да подпитва, да се ослушва за клюки и пикантерии и после да обяви наученото на официална среща.

- Не помня - отвърна Чейтър, очевидно лъжейки. -Може би в „Нешънъл Инкуайърър“ - Той се надигна рязко на стола и се надвеси напред върху бюрото, мазно ухилен. - Значи трябва да те обзаведем с момиче, докато си в града.

- Ти да не би да чукаш чуждо, Джим? - Чейтър не отговори, този път остроумието му изневери. - Благодаря, няма нужда.

Чейтър се направи на обиден или поне на трайно загубил интерес към темата. Беше свел поглед надолу, към повърхността на бюрото.

- Значи повреда в двигателя, а?

Пак подпитваше за Хиос. Кел вече не се съмняваше, че Братовчедите се бяха сдобили със собствена информация за инцидента с Уолинджър. Той реши да рискува, за да види каква ще бъде реакцията на Чейтър, като чуе името.

- Пратих мои хора да говорят с механика, който е подготвил самолета на Пол преди излитане - каза той. -Янис Христидис.

- Вярно ли, бе? - Чейтър погледна към часовника си. - Ей, трябва да приключваме. Имам друга среща в единайсет.

- Същото си казах и аз още в десет.

- Touche - каза Чейтър.

- Не може ли да поговорим поне за Догубаязит? -предложи Кел.

Чейтър го погледна, сякаш му бе предложил подкуп.

- Тук?!

- Ами къде другаде? - Кел погледна навън през прозореца, както Чейтър преди малко. - Не беше моя идеята да се срещаме до детска площадка.

- Грешката е на Катрин - заяви Чейтър, прехвърляйки вината на младата си колежка със същата лекота, с която бе вързал китките на Ясин Гарани. - Не знаеше кой си и защо идваш. - Извинението на Чейтър остана да виси във въздуха. Той срещна погледа на Кел. - Виж, вече е късно да се местим. Ще трябва да се видим някой друг път.

- Кога? - попита Кел, като погледна многозначително часовника си. - Днес следобед? Утре сутринта?

Той не се съмняваше, че пет минути след края на срещата им Чейтър ще е в бюрото на ЦРУ на горния етаж, за да поръчва справки за Янис Христидис.

- Няма да стане - отвърна американецът. - Утре по обед летя за Вашингтон, дотогава всичко ми е запълнено.

- Кога се връщаш?

Чейтър се загледа в горния ръб на предпазната стена около детската площадка, сякаш се надяваше да му подскаже отговора.

- След около седмица.

Братовчедите знаеха нещо. Поведението на Чейтър беше много показателно за позицията на ЦРУ по случая „Уолинджър“.

- Да се надяваме, че тези стени нямат уши - каза Кел. Отвън по коридора се чуха стъпки, мъжки глас казваше на някого: „Става, утре в шест, до скоро!“. Чейтър вече не гледаше навън през прозореца. - Очакваме доклада ви за Хичкок. Някаква идея кога може да го получим?

- Съвсем скоро.

- Какво означава това? Утре? Вдругиден? Или ще го отнесеш със себе си до Вашингтон, да ти поотлежи?

Последният въпрос накара Чейтър да се усмихне.

- До седмица, Том. Някъде там. Все още имаме - той с удоволствие зае фразата от Кел - да изчистим някои неясноти..

Нямаха какво повече да си кажат. До кръглия час оставаха три минути, но Джим Чейтър поглеждаше към часовника на всеки двайсет секунди.

- Има ли възможност да поговоря с Тони Ландау? -попита Кел.

Ландау беше агентът на ЦРУ, придружил Уолинджър до иранско-арменската граница.

- Защо не? - отвърна Чейтър. - Ако ти се ходи до Хюстън. - Кел понечи да отговори нещо, но Чейтър реши да съкрати оставащото време. - Виж, ако питаш мен, ние дори не знаем дали Хичкок е бил в колата. Цялата история може да е била блъф. Съществуваше ли изобщо такъв агент?

Това беше безумно обвинение, не на последно място защото намекваше, че МИ6 са се оставили да бъдат водени за носа от ирански агент-провокатор. Защо го правеше Чейтър?

- Никой не е в състояние да потвърди, че го е видял с очите си, Том. Никой не знае със сигурност кой е бил в колата.

- Хайде стига! - отвърна Кел. - Та вие го заснехте на видео, дявол да го вземе!

- На което не се виждаше нищо. Пътникът в колата беше с брада като меча кожа. Кой би могъл да каже със сигурност, че това е бил Садек Мирзаи?

- Какво се опитваш да ми кажеш? Че твоите източници в Техеран са виждали Мирзаи да се разхожда по улицата? Че иранското разузнаване е направило цялата тази инсценировка, жертвайки двама свои служители?

- Кой знае дали са били техни служители? - Чейтър изгледа презрително Кел, сигурно заради ролята на Уолинджър в провала на операцията. - Могли са да бъдат всякакви. Двама пандизчии с доживотни присъди, подмамени да изкарат по някой долар за семействата си. - Чейтър се надигна, като разтриваше с длан нещо на левия си бицепс, което приличаше на ухапано от комар. - Виж, всичко това ще го прочетеш в доклада ми. -Явно разговорът беше приключил. - Ще се видим след седмица, Том. А дотогава го давай по-полека.