По-студената война полностью

Кел инстинктивно усещаше, че Амилия насочва подозренията си в погрешна посока-Тремейн просто не отговаряше на профила на изменник. Но съзнаваше, че точно този вид разсъждения са ахилесовата пета на ловеца на шпиони. Когато има пробив в системата, всеки е заподозрян. Всеки има мотив.

- Дъг? - попита той.

- Боя се, че да. - Амилия отново свали сакото си и го преметна през ръка. - Другият заподозрян от наша страна е Мери Бег.

- Никога не съм чувал за нея.

- От дирекция „Близък изток“ в централата. Дойде при нас от МИ5 веднага след като ти напусна. Виждала е повечето от нещата. Участвала е в много операции. Може да е тя.

- А останалите са янки? - отново я подкани Кел, като се питаше с нарастващо чувство на завист дали въпросната Бег е била достойна за негов заместник.

Амилия кимна.

- Пратих екип в Тексас. В Хюстън. Да огледат на място Тони Ландау. Онази история с Хичкок и другата с Айнщайн носят неговите отпечатъци. Ландау е имал достъп до голямата част от информацията, отнасяща се до вербуваните агенти.

- До голямата част - повтори натъртено Кел.

Амилия кимна одобрително; Кел бе доловил нюанса.

- Не е знаел за Елдем. Обменената кореспонденция за нея поначало е била твърде ограничена.

Кел знаеше какво се кани да му съобщи Амилия: че Чейтър е бил в течение за Елдем и вероятно той я е издал на турците. Кел щеше да бъде помолен да сложи ухо на всичките му лаптопи и телефони, да го следва в тоалетната, да спи под леглото му. Това щеше да бъде неговият шанс да си върне за Кабул.

- Затова си тук - обяви тя, сякаш отгатнала въпроса му. - Братовчедите имат един млад служител, Райън Клекнър.

- Клекнър - повтори Кел, хванат неподготвен. Той никога не бе чувал това име.

- Имал е достъп до същите документи. Бил е на същите срещи. Ние ще се заемем с Бег. Зачислила съм човек и за Тремейн. Искам ти лично да се заемеш с Клекнър. Ще ти дам всичко, което ти е нужно, за да му направиш поведенчески анализ с оглед да го потвърдим или изключим като заподозрян.

Кел кимна.

- Две седмици преди да отлети за Хиос, седмица преди Догубаязит, Пол беше при мен в Лондон. Тогава аз му се доверих, както сега на теб.

- Пол е знаел за къртицата?

- Да.

- А американците? Повдигна ли въпроса пред тях?

- За бога, не, разбира се! - Амилия потръпна от ужас. - Да отида при Братовчедите с подобни обвинения? Това би сложило край на всичко. На всяка съвместна операция. На всяка разменена дума. На всеки грам старателно изграждано доверие след Блейк и Филби.

- Следователно Пол е бил единственият, който е знаел?

- Чакай малко. - Амилия вдигна ръка, за да го прекъсне. Бяха стигнали до подножието на хълма, на югозапад вече се виждаше оживеният мост „Галата“, по „Кемералтъ“ в двете посоки имаше задръстване. - Ако трябва да бъда докрай откровена с теб, не мога да сложа ръка на сърцето и да заявя, че Пол е извън подозрение. - Кел виждаше как тя се разкъсва от вътрешен конфликт, представяше си последиците за нея, ако Уолинджър наистина се окажеше къртица. - Но ние трябва да сложим край на това. Трябва да открием откъде идват течовете. Принудена бях едва ли не да затворя предприятието. Всички съвместни операции са преустановени, достъпът до повечето доклади е ограничен до крайна степен. Братовчедите не разбират какво става и са изнервени. Всичко, което правехме в Турция, Сирия, с иранците, с израелците, всичко е спряно. Не мога да помръдна, докато този проблем не се реши. - Дланта й сечеше въздуха като брадва. -Трябва да намериш бързо отговорите, Том - тя сви ръката си в юмрук. - Ако не открием нищо за Клекнър, ще трябва да отида при американците. И то скоро. А ако къртицата се окаже някой от нашите...

- Завесата пада - каза Кел.

Двамата се бяха спрели и няколко секунди се гледаха мълчаливо.

- Какво каза Пол за течовете?

Амилия изглеждаше изненадана от въпроса му.

- Обеща да провери - каза тя. - Заяви ми, че няма доверие на Клекнър и че не харесва Бег. В нея имало нещо... не съвсем в ред. Разбрахме се никога да не обсъждаме моята теория по обичайните канали. Никакви телеграми, никакви телефонни разговори, нищо.

- Ясно - каза Кел и я зачака да продължи.

Амилия мълчеше, загледана в минаретата, които се извисяваха отвъд Златния рог. Той я подкани:

- И какво?

Тя се обърна към него и Кел с изненада видя, че очите й са насълзени.

- И повече не го видях.

Плажът беше пуст.

Янис Христидис седеше сам на влажния пясък, заслушан в почти беззвучния ритъм на вълните наблизо; мозъкът му беше мътен от изпития алкохол. Беше два или три сутринта. Янис отдавна бе загубил представа за времето. Той бръкна в джоба на ризата си, извади смачкан пакет цигари и изтръска три, остави двете да се търкалят по пясъка и пъхна третата между устните си. Посегна към джоба на панталона си за запалката.

Последната цигара на обречения. Янис дори не усещаше вкуса на тютюна. При първото вдишване на дима главата му се вдигна сякаш от само себе си нагоре и той се загледа в черното небе. Опита се да различи звездите е мътен поглед, но се задави, изпъшка и падна на една страна.