Алекс Бъкли, известен адвокат по наказателно право, щеше да е водещ на предаването и щеше да проведе индивидуални интервюта с Пауъл, икономката и четирите абсолвентки. Трийсет и осем годишният експерт често се явяваше по телевизията и участваше в обсъждания на големи престъпления.
Прочу се, когато защитаваше крупен предприемач, обвинен в убийството на бизнес партньора си. Въпреки неблагоприятните улики Бъкли успя да го изкара невинен. Пресата обяви това за ужасно потъпкване на справедливостта. Десет месеца по-късно съпругата на бизнес партньора се самоуби, но остави бележка, че тя е убила мъжа си.
След като изгледа безброй записи с Алекс Бъкли, Лори го оцени като идеалния водещ за предаването.
Налагаше се обаче да го склони да приеме.
Звънна в офиса му и си уговори среща.
Секунди след като я въведоха при него, се наложи той да проведе спешно телефонен разговор. Седнала пред бюрото му, Лори имаше възможност внимателно да го огледа.
Тъмна коса, синьо-зелени очи, подчертани от черните рамки на очилата, решителна брадичка и висока атлетична фигура, която — да, бе проучила и това — го бе превърнала в баскетболна звезда в колежа.
След редица телевизионни предавания прецени, че хората инстинктивно харесват и се доверяват на този тип мъже. Именно такива качества търсеше у водещия на шоуто. Начинът, по който той убеждаваше в момента събеседника си да не се притеснява, затвърди намеренията й.
Бъкли приключи телефонния разговор и й отправи топла и искрена извинителна усмивка. Но първият му въпрос: „Какво мога да направя за вас, госпожо Моран?“, обаче й подсказа да не му губи времето.
Лори се бе подготвила, говореше сбито, ентусиазирано и по същество.
По едно време Алекс Бъкли се облегна на стола и обяви:
— За мен ще е изключително интересно да участвам в предаването, госпожо Моран.
— Лори, бях сигурен, че ще ти откаже — сподели Джери сега.
— Едва ли нашите пари са достатъчна компенсация за Бъкли. По-скоро ме гризеше подозрението, че го интересува нерешеният случай около абсолвентската галавечер. Слава богу, оказах се права.
— Така е — съгласи се Джери сърдечно. — Ще се справи чудесно.
Наближаваше шест часът.
— Да се надяваме — промълви Лори и се изправи. — Достатъчно се трудихме за днес. Хайде да приключваме.
Два часа по-късно, докато пиеха кафе, Лори сподели с баща си:
— Както казах на Джери и Грейс днес, заровете са хвърлени.
— Това какво значи? — попита Тими.
Тази вечер не побърза да поиска разрешение да стане от масата след десерта.
— Значи, че съм направила всичко възможно и утре сутринта започваме да снимаме хората в предаването.
— Поредица ли ще бъде? — поинтересува се Тими.
— От твоите уста в Божиите уши — разпалено възкликна Лори и се усмихна на сина си.
Толкова прилича на Грег, помисли си тя. Не само външно, но и изражението, което придобива, когато задълбочено обмисля нещо.
Винаги разпитваше върху какъв проект работи в момента. Тя му описа този най-общо като „събиране на четири приятелки, израснали заедно, които не са се виждали от двайсет години“.
Тими веднага бе попитал:
— Защо не са се виждали?
— Защото са живели на различни места — отвърна Лори честно.
Последните няколко месеца не бяха леки, даде си сметка тя, не само заради напрежението от подготовката на предстоящото предаване. На двайсет и пети май Тими получи първото си причастие и тя не успя да спре сълзите, които покапаха иззад тъмните й очила.
Лори съобрази, че Тими я наблюдава с напрегнато изражение.
— Мамо, изглеждаш тъжна — промълви той стреснато.
— Не съм — увери го тя, преглътна буцата в гърлото си и му се усмихна. — Защо да съм? Имам теб и дядо. Нали така, татко?
Лио Фарли знаеше какво изпитва дъщеря му. Понякога самият той се натъжаваше силно, когато си припомняше годините на съвместния им живот с Айлийн. После дойде загубата на Грег, причинена от дяволско изчадие…
Лио прогони тези мисли. Вместо това заяви сърдечно:
— А аз имам вас двамата. Е, добре — не стойте будни до късно. Всички ни чака работа сутринта.
На следващото утро Тими заминаваше на двуседмичен лагер с приятели.
Лио и Лори едва се пребориха с тревогата да не би Синеокия да разбере някак си къде отива Тими, но после си дадоха сметка, че ако изолират детето от забавления с приятелите му, ще порасне нервно и страхливо. През петте години от убийството на Грег се бореха Тими да се чувства нормално и същевременно зорко бдяха над него.
