Лимузината сви по познатата й алея. Тя видя как входната врата се отваря и трима души влизат. Единият мъж беше с патерици — вероятно съпругът на Алисън, съобрази тя. Узна за злополуката чак когато вече беше във Флорида.
„Какви глупачки бяхме да се съгласим да й бъдем шаферки — прецени тя сега. — Репортерите се надпреварваха да снимат как Клеър, Нина и аз вървим по алеята пред Алисън. Едно от заглавията гласеше: Булката и другите три заподозрени“.
Това ако не беше удар под кръста!
Реджина, потънала дълбоко в спомените си, не забеляза кога шофьорът е излязъл и й държи вратата.
Пое си дълбоко въздух, слезе и отиде до входната врата.
Колко пъти съм била в тази къща, запита се тя, докато натискаше звънеца. В гимназията с Клеър бяха много близки.
„Но защо продължих да идвам, след като татко се самоуби? Не беше ли от зловещо любопитство да наблюдавам как Бетси постоянно се стреми да очарова всички? Или защото винаги съм възнамерявала да го върна тъпкано на нея и съпруга й един ден?“
Докато чакаше да й отворят, нервно се запита как ли изглежда.
Свали десетте килограма, както се закле да направи, когато получи поканата за участие в предаването. Купи си нови дрехи за пътуването — черно-бялото сако и белите панталони определено стояха добре на сегашната й фигура и подчертаваха гарвановочерните й коси.
Зак постоянно повтаряше колко добре изглеждам, усмихна се мислено тя, докато вратата се отваряше. Джейн, фалшиво любезна, отстъпи, за да й направи път да влезе.
Реджина с неохота си спомни обещанието пред Зак да изгори предсмъртното писмо, преди то да стане причина да я заподозрат в убийството на Бетси Бонър Пауъл.
Клеър очакваше да е нервна и подплашена при срещата с пастрока си Робърт Пауъл. Не се бяха виждали от години. Вместо това се събуди след тревожни сънища и усети ледено спокойствие. Поръчаната закуска пристигна в седем и тя я изяде пред телевизора, докато изгледа новините.
Не изчака последните репортажи за серията нападения в Манхатън, а превключи на канала, излъчваш ретроспективни кадри от убийството на майка й.
Изнесоха тялото от къщата.
„Ние и четирите се бяхме сгушили една в друга в кабинета — сети се тя. — Бяхме по роби. После полицията започна да ни разпитва…“
Изключи телевизора и отнесе втората си чаша кафе в банята. Пусна водата и когато ваната се напълни, разтвори солите, които предвидливо донесе със себе си.
„Любимите на Бетси — помисли си тя. — Искам да ухая точно като нея, когато пристигна там.“
Не бързаше.
„Искам да съм сигурна, че всички ще пристигнат преди мен. — При тази мисъл се усмихна. — Бетси вечно закъсняваше. Роб ненавиждаше този й навик. Педантично държеше на точността при всякакви обстоятелства.
Аз ли не знам!“
Клеър смяташе да сложи небесносиньо копринено сако и тесни сиви панталони.
„Бетси обожаваше този цвят — помисли си тя, докато обличаше сакото. — Според нея подчертаваше цвета на очите й. Е, сега ще подчертае цвета на моите.“
Напускайки завинаги дома на Робърт Пауъл, взе едно-единствено бижу: семпла огърлица от перли, принадлежала някога на баба й. Помнеше я съвсем бегло.
„Но я обичах — помисли си тя. — Макар да бях само тригодишна, когато тя се спомина, няма да забравя как седях в скута й, а тя ми четеше.“
В осем и половина шофьорът звънна.
— Трябва ми още половин час — уведоми го тя.
Беше изчислила да пристигне в къщата в девет и двайсет. Така щеше да е сигурна, че другите са вече там.
Именно тогава ще се появи дъщерята на Бетси Бонър.
Лори очакваше напрежение по време на закуската, но не подозираше чак такава наелектризирана атмосфера.
От начина, по който Мюриъл Крейг не преставаше да повтаря какви добри приятелки са били с Бетси Пауъл, веднага разбра, че бившата актриса е безподобна лъжкиня.
В даден момент името на Мюриъл се свързваше с името на Робърт Пауъл. Това не беше тайна за никого. А след внезапната му женитба за Бетси тя разтръби, че бил само един от тримата мъже, с които е излизала по онова време.
Какво ли си мисли, като гледа къщата и си представя, че е могла да бъде нейна, запита се Лори. В трапезарията имаше портрет на мъж с аристократичен вид и високомерно изражение. По думите на Джейн това бил един от прадедите на господин Пауъл и — естествено — един от подписалите Декларацията за независимост.
Ще проверя дали е така, отбеляза си наум Лори. Беше чувала, че Пауъл е постигнал всичко сам в живота.
Трапезарията изглеждаше прекрасно: червени копринени тапети, персийски килим и великолепна гледка към градините. Загледа се как екипът подрежда техниката за външните сцени. Днес щяха да заснемат първо тях. Вече бяха снимали предната фасада на къщата. Предвиждаше се Алекс Бъкли да каже въвеждащите си реплики на нейния фон.
Джейн бе оставила сок, кафе, соленки, кифли и плодове върху старинен бюфет.
На масата имаше прибори — всички лъснати до блясък — за десет души.
Пауъл определено си бе дал труда на тази закуска да не се забравя кой и какъв е той, прецени Лори.
