„А как ли изглеждам аз — запита се тя. — Прилично, но можеше да е и по-добре. Нуждая се от пространство. Искам да се прибирам в спретнат, подреден апартамент, където не се стели цигарен дим, и да изпия чаша вино на спокойствие.
И да мога да поканя Грант Ричмънд на питие, ако
С чаша кафе в ръка, Мюриъл разказваше на Лори Моран колко ясно си спомня ужасната трагична вечер преди двайсет години, когато скъпата й, мила приятелка Бетси била жестоко убита.
— Сърцето ми се разби — твърдеше тя. — Бяхме много близки приятелки.
Отвратена, Нина се отдалечи към прозорците с изглед към басейна и заобикалящата го зеленина.
Вратата на павилиона се отвори и тя забеляза мъж да излиза на моравата.
Дали Робърт Пауъл има гост, отседнал там, зачуди се, но в следващия момент видя, че нещо виси от ръката на мъжа. Той започна да кастри храста най-близо до павилиона.
На входната врата се звънна и Нина се отдръпна от прозореца. Някоя от другите заподозрени за убийството на Бетси Пауъл беше пристигнала.
Джордж Къртис се притесняваше все повече защо Робърт Пауъл го ангажира така плътно с всичко свързано със заснемането на възстановката на абсолвентската галавечер.
Не стигаше ли, че се съгласи да застане пред камерите в даден момент? Защо сега трябваше да присъства и на закуската, на която, по думите на Роб, „ще се съберат всички заподозрени“? След което Роб бързо бе добавил: „Не че ти си сред заподозрените, Джордж“.
Паркира яркочервеното порше на алеята, извади носна кърпичка и избърса потта от лицето си — нещо необичайно за него, особено като се има предвид, че климатикът беше включен. Причината за обилното потене беше обзелото го напрежение.
Джордж Къртис, милиардер, неизменно включван в списъците на „Форбс“, приятел с президенти и министър-председатели, в момента си даваше сметка за възможността до края на седмицата да бъде арестуван, с белезници. Отново попи потта от челото с кърпичката.
Изчака доста дълго, докато се успокои, и слезе от колата. Юнското утро беше — по любимите думи на един от телевизионните синоптици — „истински подарък, прекрасен ден“. Определено беше така, съгласи се Джордж: ясно синьо небе, топло слънце, лек бриз откъм Лонг Айлънд. Ала нищо от това не му правеше впечатление.
Тръгна към входната врата, но забави крачка, за да изчака приближаващата лимузина. Лимузината пък намали съвсем, за да му позволи да върви пред нея.
Той не звънна, а изчака шофьора да отвори вратата и пътниците да слязат. Мигом разпозна Алисън Шефър, макар да не я беше виждал от двайсет години. Не се бе променила много, бързо прецени Джордж. Все така висока и стройна; само тъмните й коси не бяха толкова дълги. Спомни си за неколкоминутния им разговор по време на галавечерята. Направи му впечатление стаеният й гняв, когато тя подметна нещо язвително за пищното събиране.
— Парите можеха да се използват за нещо по-смислено — отбеляза Алисън с горчивина.
Репликата, доста необичайна за почетна гостенка на тържеството, изненада Джордж и той никога не я забрави.
Сега Алисън стоеше до колата и чакаше другия пътник да слезе; той го направи с мъчително бавни движения. Докато Джордж го наблюдаваше, Род Кимбъл се изправи на крака и нагласи патериците под мишниците.
Вярно, сети се Джордж. Алисън се омъжи за изгряваща футболна звезда, но го блъсна кола.
Натисна звънеца, когато двойката преодоля единственото стъпало към верандата. Любезно, но въздържано, Алисън и Джордж се поздравиха, а после тя представи Род.
В следващия миг Джейн отвори вратата. Поздрави тримата суховато, макар да си въобразяваше, че звучи сърдечно, и ненужно добави:
— Господин Пауъл ви очаква.
Алекс Бъкли паркира пред имението на Пауъл и в продължение на няколко минути оглежда масивната каменна къща.
Какво ли си бе помислила Бетси Бонър, виждайки я за първи път, запита се той. Дотогава тя бе живяла под наем в скромен апартамент в Сейлъм Ридж с надеждата да срещне богаташ.
За жена, родена в Бронкс и изкарвала прехраната си като разпоредителка по театрите, определено се бе сдобила с богатство, помисли си Алекс. Слезе от колата и се отправи към входната врата.
Джейн го въведе и го представи на събралите се вече в трапезарията. С облекчение установи, че Лори Моран е пристигнала преди него.
— Е, започва се — промълви тя.
— Точно това си мислех — увери я той също почти шепнешком.
Реджина съзнаваше колко е опасно да носи предсмъртното писмо от баща си със себе си на закуската. Ако някой отвори чантата й и го намери, тя ще се превърне в най-вероятния заподозрян за убийството на Бетси Пауъл. Не е изключено дори да се откажат да снимат предаването, мина й през ума.
От друга страна, изпитваше почти параноичен страх, че ако остави бележката в сейфа на хотела, някой може да я открадне. „Би било съвсем в стила на Робърт Пауъл да извърши подобно нещо — прецени тя. — Аз ли не знам?! А сега е по-безопасно, защото непрекъснато ще си държа чантата.“
Беше сгънала бележката така, че да се помества в коженото калъфче с кредитните и застрахователните й карти.
