Комисарят провери патрулната кола някъде след десет часа и реши да влезе, за да се види с Лори Моран. Нямаше да я осведомява, естествено, за притесненията на баща й, но от друга страна, тя беше с шестима души, намирали се в къщата през нощта, когато е била убита Бетси Пауъл. Пен не се съмняваше, че един от тези шестима е убиецът.
Робърт Пауъл беше почти припаднал от изгарянията по ръцете от врящото кафе, предназначено за съпругата му. Не беше изключено обаче той да я е убил и да е погледнал на изгарянията като на дребна цена, която си струва да заплати, за да се оневини, мислеше си Пен.
Комисар Пен знаеше и за самоубийството на бащата на Реджина след несполучлива инвестиция в някакъв фонд на Пауъл. Не е невероятно една скърбяща дъщеря да таи ненавист към Пауъл, виждайки в него косвен виновник за смъртта на родителя си. Комисарят беше убеден, че предсмъртно писмо има. Чисто и просто Реджина лъже, твърдейки обратното. Тогава беше петнайсетгодишна, но издържа на суровите разпити, а това говори за решителност и последователност, нехарактерни за тази възраст.
Клеър Бонър си оставаше загадка. Дали шокът бе причина да запази такова спокойствие след смъртта на майка си? Той присъства на погребението. По лицето на Робърт Пауъл се стичаха сълзи, а Клеър остана непроницаема, дистанцирана и овладяна.
Най-малко знаеше за Нина Крейг. Всичко се свеждаше до нескончаемите натяквания на майка й, че тя е запознала Бетси Бонър с Робърт Пауъл.
Алисън Шефър сякаш имаше най-малко основания да не обича Бетси. Момичето се омъжи четири месеца след смъртта на Бонър, а по онова време Род го чакаше бляскава футболна кариера.
Пен се питаше дали папараци няма да се опитат да проникнат на снимачната площадка. От такива обаче нямаше и следа. Пазачът на портата пропусна колата на комисаря и шофьорът му — млад полицай — паркира зад микробусите.
— Няма да се бавя — увери го Пен и се отправи към верандата, където хората се събираха за обяд.
Лори го посрещна и го съпроводи до групата, където Пен тутакси разпозна четирите абсолвентки. Седяха на една маса със съпруга на Алисън и вдигнаха поглед, когато той приближи. Първоначално всички сякаш се учудиха, после се поокопитиха и изглеждаха готови да се бранят; само Реджина се сепна, все едно внезапно я удариха.
Той се обърна първо именно към нея.
— Реджина, не знам дали ме помниш.
— Да, естествено. Помня ви.
— Как си? — продължи комисарят. — Със съжаление узнах за кончината на майка ти скоро след като се премести във Флорида.
На върха на езика на Реджина бе да каже, че майка й умря, защото така и не се съвзе от загубата на съпруга си, но с това рискуваше отново да повдигне темата за предсмъртното писмо. Или полицейският комисар е тук, защото то вече е у него? Надявайки се ръката й да не трепери, тя вдигна чашата със студен чай и отпи, докато полицейският началник поздравяваше останалите.
Отиде и до масата, където седяха Лори, Алекс Бъкли, Мюриъл Крейг, Джери и Грейс.
— След няколко минути Алекс ще поразпита Реджина какво помни от вечерта на събирането и от следващата сутрин — обясни Лори. — Утре вечер ще заснемем абсолвентките във вечерни тоалети на фона на запис от тържеството. Ако искате да дойдете да гледате, заповядайте.
В този момент Робърт Пауъл се появи на верандата.
— Работих в офиса. Никой ръководител на инвестиционен фонд не може да си позволи да откъсне и за минута очи от пазара. Ед, как си? Да не си тук да ни пазиш един от друг?
— Едва ли е необходимо, господин Пауъл.
Въпреки усмивките и непринуденото държание на Робърт Пауъл, докато се настаняваше на масата, Ед забеляза умората около очите му и колко е изтощен. Пауъл поклати глава, когато Лори му предложи от сандвичите на Джейн. След продължителните си оплаквания, че няма какво да прави, Мюриъл изведнъж се оживи.
— Роб, скъпи, достатъчно си работил днес. Защо не отидем да поиграем голф? — предложи тя. — Добър играч съм. Ще взема стикове под наем от клуба. Предвидливо си нося обувките за голф, в случай че те убедя.
Лори очакваше той да й откаже.
Пауъл се усмихна.
— Това е най-добрата идея, която чувам днес. За съжаление обаче ще трябва да го оставим за друг път. Чака ме доста работа. — След кратка пауза се обърна към Лори: — Нали нямате нищо предвидено за мен днес?
— Не, господин Пауъл. Алекс ще интервюира момичетата, а после и Джейн, ако ни остане време.
— Колко ще продължат интервютата? — осведоми се Пауъл. — По десетина минути, предполагам.
— Предвиждаме по толкова екранно време, но Алекс възнамерява да говори с всяка по около час. Нали, Алекс?
— Да.
— Господин Роб, нищо ли няма да хапнете? — обади се Джейн. — Сутринта почти не закусихте.
— Джейн добре се грижи за мен, както виждате — похвали се Пауъл. — Направо е майка квачка.
Не е особено ласкав комплимент, прецени Лори. Поруменялото лице на Джейн й подсказа, че и икономката не го възприема като такъв.
— Фамилиарността ти е излишна — отсече Мюриъл, вторачена в Джейн.
Робърт Пауъл стана и влезе в къщата.
