— Било е идея на Бетси, предполагам. Някои от приятелките й правеха балове по случай завършването на децата си. Искала е да ги надмине.
— За какво си мислеше вечерта на събирането?
— Татко ми липсваше. Мислех си колко по-хубава щеше да е вечерта, ако той беше жив. Мама също беше сред гостите. Виждах, че същите мисли се въртят и в нейната глава.
— Реджина, на петнайсет си открила тялото на баща си — смени темата Алекс.
— Да — отвърна Реджина тихо.
— Щеше ли да ти е по-леко, ако беше оставил предсмъртно писмо? Ако се беше извинил за самоубийството си и финансовия крах? Ако за последен път те беше уверил, че ви обича? Дали на теб и майка ти щеше да ви е по-леко?
Съвсем живо си припомни: чувстваше се щастлива, безгрижно караше колелото по алеята, морският въздух изпълваше дробовете й, натисна копчето, за да отвори вратата на гаража… Видът на четирийсет и пет годишният й баща, увиснал на примката, едната ръка вдигната, сякаш в последния миг е променил решението си, срути цялата идилия.
— Дали бележка щеше да промени нещата? — повтори Реджина задавено. — Та татко беше мъртъв.
— Виниш ли Робърт Пауъл, задето баща ти изгуби всичко при инвестицията?
Привидното й овладяно поведение изчезна.
— Виня двама души! Бетси така дейно е мамила татко, както и Пауъл!
— Откъде знаеш, Реджина? Да не би баща ти все пак
Реджина чу как шепне задавено:
— Не… Не… Не…
Той не откъсваше от нея поглед, пълен със съчувствие, но същевременно и изпитателен.
Възбудата на Бруно нарасна неимоверно, когато чу разговора на Лори с баща й. Със страхотно задоволство прецени, че всичко си идва на мястото.
Лио Фарли ще е в болницата до утре сутринта.
Лио и Лори ще говорят с Тими от болничната стая.
„Два часа по-късно ще взема Тими — реши Бруно. — Лио вече уведоми началника на лагера, че е в болница; аз ще бъда с полицейска униформа.
Планът ми ще успее.
Дори има вероятност да се измъкна.
Но даже и да не се получи, си заслужава. Вестниците с години се занимаваха със случая «Синеокия убиец»; и продължаваха. Само да знаеха, че пет години гних в затвора, след като застрелях съпруга на Лори. И то заради глупаво нарушение при пускане под гаранция. Но по някакъв начин и това си заслужаваше. Лио Фарли и дъщеря му прекараха тези пет години притеснени и разтревожени кога ще нанеса следващия си удар. Утре ще сложа край на чакането им.“
Пусна телефона в джоба си и излезе навреме, за да види как колата на полицейския комисар спира зад двата микробуса на студиото. Идваше за обяд.
Бруно се отправи към живия плет, като се стараеше да е извън обсега на видимост на комисаря, доколкото е възможно. Сред храстите полицаят едва ли щеше да види ясно лицето му.
Едно нещо Бруно знаеше със сигурност: повечето ченгета имаха дълготрайна памет и разпознаваха престъпник дори да се е състарил или да е променил прическата си.
Или ако е толкова тъп, че да качи снимката си във Фейсбук.
Бруно се изсмя на глас при тази мисъл.
Час по-късно полицейската кола тръгна, а той внимателно оглеждаше цветните лехи близо до басейна.
Комисарят щеше да се появи отново едва утре.
Точно навреме за голямото шоу, помисли си Бруно злорадо.
След обяда Нина и Мюриъл не говориха. Явно Мюриъл бе поискала от Робърт Пауъл да й осигури автомобил за следобеда, защото беше паркиран пред входната врата и я чакаше.
Нина знаеше какво ще последва: скъпите тоалети, които майка й си купуваше с нейната кредитна карта, щяха да бъдат заменени с нови; те също щяха да бъдат купени с нейната кредитна карта.
Нина се качи в стаята си, за да си събере мислите, преди да стане време за интервюто й.
Подобно на помещенията, предоставени на другите, и това представляваше обширна спалня с кът за сядане, където имаше диван и фотьойл, ниска масичка и телевизор.
Нина се настани на дивана и обгърна с поглед обстановката. Кремавите завеси хармонираха безупречно с обкова на прозорците, а шарките върху килима съответстваха на щампата на кувертюрата и разхвърляните тук-там декоративни възглавнички. Истинско произведение на изкуството на някой вътрешен дизайнер, помисли си Нина.
Спомни си, че близо година преди смъртта си Бетси се захвана да преобзаведе къщата. Клеър бе споделила с приятелките си плановете й.
Думите на Клеър бяха: „Наредено ми е да ви заведа, за да видите стореното. Майка ми не спира да се хвали и е готова да съпроводи всеки по време на обиколката“.
„Обиколката“ се състоя след смъртта й, спомни си Нина. Нейна състудентка, завършваща право, я подучи, че това е аргумент в полза на защитата, ако някоя от тях бъде обвинена в убийството; преди това малцина бяха запознати с разпределението на къщата. Знаеше се само, че Бетси и Робърт разполагат с отделни спални.
„Какво ще стане — питаше се Нина. — Робърт положително блъфира. Отново ще се подиграе с майка ми и тя пак ще ми се нахвърли. Наистина ли би стигнала дотам да заяви, че съм признала как съм убила Бетси?“
Не, дори
Или е?
