Под кожата ми полностью

Мобилният й телефон звънна. Вдигна го и очите й се разшириха, когато видя номера. Отговори бързо.

— Здравей, Грант.

Гласът му звучеше ласкаво, когато произнесе името й.

Нина слушаше внимателно наставленията му да не приема никакъв ангажимент за събота вечер. Щял да я заведе на вечеря в дома на Стивън Спилбърг.

Да отиде с Грант на вечеря у Стивън Спилбърг?! Там се събираше каймакът на каймака на Холивуд!

Ами ако майка й я обвини, че си е признала за убийството на Бетси? Или не по-малко лошо: върне се с нея в Калифорния и двете се озоват там, където бяха — живеят заедно, карат се непрекъснато, жилището постоянно е разхвърляно, празни винени чаши се търкалят навсякъде и почти не се диша от цигарен дим?

— Нямам търпение да те видя в събота — увери я Грант.

„Недей да звучиш като Мюриъл — лигаво и престорено“ — заповяда си Нина.

— И на мен ще ми е приятно, Грант — отговори тя дружелюбно, но без да влага излишно вълнение в гласа си.

Затвори и продължи да седи на дивана, но вече беше забравила напълно за заобикалящата я обстановка.

Каквото и да предприема, майка ми ще съсипе остатъка от живота ми, пророкуваше тя.

Телефонът иззвъня отново. Обаждаше се Грейс.

— Нина, ще отидеш ли в гримьорната? Ще са готови да те интервюират след половин час.

След интервюто с Реджина Лори и Алекс сравняваха впечатленията си.

— Прекалено суров ли бях? — поинтересува се Алекс.

— Не мисля — отвърна Лори бавно. — Но след финала едва ли някой ще се усъмни дали е имало предсмъртно писмо. Защо би го взело едно петнайсетгодишно момиче?

— Имаш твоя теория, убеден съм — засмя се Алекс. — Забелязах, че когато ме питаш какво мисля, вече си изградила собствено мнение по въпроса.

— Признавам се за виновна — усмихна се Лори. — Реджина не е искала майка й да узнае какво пише в бележката. Така виждам нещата аз и смятам, че е било свързано с Бетси. Например — баща й е имал връзка с нея. Реджина описа родителите си като „сродни души“, нали помниш?

— Това повдига друг въпрос. Ами ако Бетси е повлияла на бащата на Реджина да вложи всичките си капитали в начинанието на Пауъл? Това не й ли дава основание да накаже Бетси?

— Ако бях на нейно място и бях загубила родителите си и всичко налично заради Бетси Пауъл, бих извършила убийство — кимна Лори. — Уверявам те — бих!

— Само така мислиш — поправи я Алекс. — А как преценяваш речта на Робърт Пауъл по време на обяда? Според мен блъфира, но ако някой от присъстващите на масата е убил Бетси Пауъл, може да повярва на заплахата му. Той играе опасна игричка.

Нина се гледаше в огледалото, докато Мег затягаше найлоновата пелерина около шията й.

— Мег — обади се тя, — сутринта не си даде труда много-много да ни издокараш.

— Имах указания да ви придам вида, който сте имали, когато е било открито тялото на Бетси — отвърна Мег делово. — Но и тогава ти си изглеждала далеч по-добре от всички други.

— Възможно е, но за интервюто искам да ме докараш да й приличам — заяви Нина и й показа снимка на Грант с покойната му съпруга Катрин.

Мег я изучи внимателно.

— Приличаш й — констатира тя накрая.

— Искам да й приличам — настоя Нина.

Изчете в Гугъл всичко за Грант Ричмънд. За крупен продуцент той водеше доста тих личен живот. Беше се оженил на двайсет и шест; съпругата му тогава била на двайсет и една.

Бракът им продължил три десетилетия; преди две години тя починала от инфаркт — по рождение имала слабо сърце.

Нямали деца; никога не се бе долавял и намек за скандал, свързан със семейството им.

Значи Грант е моногамен и е сам от две години. Вероятно вече се чувства самотен.

Беше шейсетгодишен.

Нина показа втора снимка.

— Тази на кого прилича?

Мег я разгледа внимателно. Накрая обяви:

— Това е същата жена, Нина. Роднина ли ти е?

Нина кимна доволна. Значи не ме е възприел само като добра танцьорка; аз приличам на покойната му съпруга.

— Слушай, Мег, не ми е роднина, но се постарай да ме гримираш така, че да приличам на нея.

— Тогава не бива да ти слагам дебела очна линия и силни сенки.

— Не възразявам.

Половин час по-късно Мег обяви:

— Готово.

Нина се погледна в огледалото.

— Мога да мина за нейна сестра — констатира тя. — Идеално.

— Сега е мой ред, Нина — обади се Кортни. — Закъсняваме.

— Знам. — Нина се прехвърли на нейния стол. Отново извади снимката и каза: — Косата й е къса, но не искам да режа моята.

— Не е нужно — успокои я Кортни. — Ще я прибера отзад. Ефектът ще бъде същият.

Пет минути по-късно Джери почука на вратата на микробуса. С влизането си остана смаян от превъплъщението на Нина.

— Готова ли си, Нина? — попита той.

— Да. — Тя се погледна за последен път в огледалото, преди да стане. — Тези двете са вълшебници. Не си ли съгласен, Джери?

— Абсолютно — отговори той искрено. — В смисъл — направили са те да изглеждаш различно, а не по-добре — уточни той бързо.

Нина се засмя.

— Браво на теб, че се изрази така.