Като стигна до края на верижната ограда, се спря. Нямаше тук никаква кал. Пътечката минаваше през избуяли бурени. Той тръгна бавно, с поглед втренчен в пътеката. Въпреки липсата на кал, каквато би желал да види, видимо тази пътека не бе използвана твърде често. Без неговото орлово око, може би никога не би могъл да я забележи. Беше много тясна и следваше покрай оградата, която след малко завиваше наляво. Болд погледна напред за момент и видя, че оградата минаваше зад малка къща, след която оградата и пътеката спираха. Същото направи и той. Дъждът бе още по-силен сега и Болд почувства известно колебание. Водата се стичаше по плътно стиснатите му юмруци и падаше върху плевелите.
Болд не беше следотърсач. Нищо особено не знаеше за търсенето на следи. Но тръгна напред и скоро срещна безцветна ограда от колове. Той вървеше в едно пространство, където се срещаха задните дворове на съседните къщи и си мислеше, че много е вероятно някой да повика полицията на помощ. Нима Ландж е рискувал да бъде забелязан? — питаше се той. Погледна наоколо. Нямаше някакво осветление в задните дворове, а от лявата му страна се виждаше група храсти, на няколко фута зад оградата. Погледна към двете съседни къщи и се прехвърли през оградата, заставайки между нея и храстите. От скока почувства болка в коляното. Остана за малко наведен и нещо му подсказа, че това беше правилно — сигурно така е постъпвал и Мило Ландж, за да не бъде забелязан. После разбра, че това не беше някакво вътрешно чувство, а нещо извън него — миризмата на бензин. Погледна надолу — намираше се върху кална площ, на повърхността проблясваха многоцветни локвички с бензин. Сложи ръката си на земята и натисна силно, калта изскочи нагоре между пръстите му. Приведен се приближи към храстите, където многоцветните локвички образуваха диря. Източникът на тази диря видимо се намираше зад живия плет. Той наведе глава и си проправи път през гъстия плет. Ръкавите му се закачиха и се скъсаха при преминаването. Но той натисна по-силно и се провря през плета. Оказа се в замърсен разхвърлян заден двор. Веднага забеляза един двайсет и пет галонов варел пред себе си. Беше стар и ръждясал, но една дъска, прикрепена здраво към чембера, издаваше неговото предназначение: беше пълен догоре с дъждовна вода, с бензинови петна на повърхността, явно е използван като каца за тестване на извънбордов мотор за лодка. Върху почернялата от времето горна част на дъската ясно личаха местата, където е бил притяган моторът. Варелът, леко наклонен, разливаше отровата си в калта в тясното пространство между оградата и храстите. Болд се върна обратно пак през живия плет, връхната му дреха отново пострада при промъкването. Група следи в калта от обувки с подкосени краища — при пръстите и петите. Придвижи се по-нататък, следвайки живия плет до края.
Болд обърна главата си наляво и видя полуразрушена, полуизгорена, но все още стърчаща къщичка, забутана в ъгъла. Близо до нея, откъм страната на Болд, дървен гараж, скован от дълго престояли под влиянието на атмосферните условия дъски, подобен на колиба. Той забърза през високите, мокри от дъжда бурени, в посока на вратата и спря изведнъж.
Държейки с едната си ръка затворената врата, забеляза, че сравнително неотдавна е поставен катинар, може би само преди няколко месеца.
Лу Болд никога не бе считал, че притежава така нареченото „шесто чувство“ на следователя, за каквато способност претендираха много ченгета. Такова чувство изпитваше и сега, под проливния дъжд, мокър, зъзнещ, с лице към тази врата.
Той вярваше, че момчето е вътре. Почти знаеше това.
Но дали беше живо?
По-късно щеше да си даде сметка, че бе дошъл с твърде висок емоционален заряд. Знаеше, че емоциите нямаха място в една добра полицейска работа. Но добрата полицейска работа не беше сега приоритет за Болд. Джъстин Левит беше неговият приоритет. Момчето. Детето. Затова ритна вратата и влезе, без да чака никакви разрешения за обиск.
Клепета, стеги с пирони се избушиха от полуизгнилото дърво и вратата се отвори още при първото усилие. Вътре беше тъмно, покривът пропускаше вода, на няколко места имаше поставени полуръждясали тенекиени кутии.
