— Позволете да взема нейната папка и да ви дам всякакви подробности, от които нуждаете. Задръжте така. — Болд чуваше как Мориарти прелиства документите. След малко той каза: — Идеята, която тя предложи, включваше поредица от серийни убийства. — Болд се заслуша с още по-голямо внимание. Мориарти направи пауза — видимо четеше нещо в папката. — Не искам да кажа нишка, като низ от убийства в дадено населено място. Имам предвид една нишка в един град, друга следа в друг град. Джудит твърди, че е открила връзка между различни убийства.
— Позволете ми да предположа — каза Болд. — Денвър и Тъксън?
— Точно в целта, сержанте. Познавате ли тези случаи?
— Не, аз не. Можете ли да ми помогнете?
— Точно в тези градове бяха убити по няколко жени миналата година.
— И убиецът офейка?
— Всъщност, не. Един мъж бе арестуван и осъден като извършител на всички убийства. Но в двата случая — имам тук при мен изрезки от вестниците — всеки един от убийците твърдеше, че не е убил всичките жени, за които го обвиняваха. Това бе, което привлече вниманието на Джуди на първо място. Тя има своя теория, според която трябваше да има и други, паралелни убийци в тези райони. Скоро след арестуването на реалния убиец, вторият се премества в друг град и вече нова поредица от убийства съвсем обърква полицията.
— Сиатъл… — внимателно подхвърли Болд.
— Отново в целта! От Денвър тя отиде направо в Сиатъл. Аз одобрих това. Тя ми изпрати изрезки от вестниците за потвърждение. Тя следеше вестниците през цялото време, докато полицията в Денвър хвана убиеца — реалния убиец — и намираше много заглавия, отнасящи се за Кръстатия убиец при вас. Беше около средата на май. Аз чух, че вие сте хванали убиеца, между впрочем. Моите поздравления!
Болд благодари.
— Имате ли нейни бележки? Въобще нещо, което би могло да ми помогне?
— Не. Нищо. Защо не говорите с Джудит? Мога да ви дам нейния телефон, ако го нямате.
— Имам го — отвърна Болд.
— За какво става въпрос? Искате ли аз да й се обадя?
— Не мога да ви обясня точно сега, господин Мориарти.
— Моите читатели биха имали някакъв интерес към това…
— Страхувам се, че биха могли да имат!
— Какво предполага това?
Болд избегна отговора.
— Няма бележки. Няма подробности!
— Слушайте, всичко, което имам от Джудит, са десет хиляди квитанции в ксерокопия. Аз й изпращам чекове. Тя ми връща квитанции. Тя е дяволски добър журналист, сержанте. Ако я видите, кажете й, че очаквам статия.
— И още нещо, господин Мориарти.
— Разбира се!
— Беше ли Джудит сърфистка?
— Не бих могъл да кажа нищо за това.
— Някакъв начин да разберем?
— Бихте могли да попитате самата нея. Това ми се струва най-директен подход — каза той малко снизходително.
— Благодаря ви за помощта — каза Болд и затвори телефона.
— Искам да побъркам този дубльор с нещо.
— Господи, Лу, имам тонове писмена работа, свързана с това — оплакваше се Шосвиц. — Твоя работа.
— Моля?
— Сядай! — каза Шосвиц.
Болд седна. Разказа за разговора си с Мориарти. Когато свърши, Шосвиц го попита:
— Предполагаш, че тя е проучвала този мъж, чиито обувки „Рокпорт“ намерихме?
— Така трябва да е, нали?
— Има смисъл. И какво предлагаш?
— Първото нещо, което бих направил, е да взема записите в компютрите и да проверя целия личен състав на нашата служба; дано да открия някой, който живее в Борен, Норт — Седемдесет и седма или Седемдесет и осма. Там Фюлър е вземала тези билети за паркиране. Може би е имала там свой наблюдателен пункт.
— Един от нашите хора?
— Точно!
Шосвиц, чувствайки неудобство от тази мисъл, настръхна.
— Нека помислим ретроспективно — да проследим развитието „игра по игра“, съгласен?
— Тя проучва възможността да съществува дубльор. Случайно се свързах с Тъксън и Денвър. Голям късмет за съботен ден! Както и да е, да допуснем, че Фюлър е тръгнала по следите на някого. Тя има в ръцете си една следа, но нищо конкретно.
— Бих искал да имам тази следа — каза Шосвиц.
— Вероятно тя е била в горното чекмедже. Страхувам се, че е недосегаема вече. — Болд продължи предишната си мисъл. — Тя смята, че знае кой е той. Може би му устройва постоянно наблюдение. Може би го следи.
— И това я довежда до някакво място на Вешън — каза Шосвиц.
— Трябваше да включим Вешън и Мори Айлънд в компютърното изследваме, Фил. Можехме да попаднем направо в целта.
— Аз те прекъснах.
— Исках да кажа, че тази следа може би я е довела до Вешън или Мори Айлънд. Но защо е трябвало да наема сърф?
— Може би този гей е сърфист и това дава шанс да устрои „случайна“ среща с него. С това получава възможност да го интервюира.
— Харесва ми това — каза Болд. — Това работи за мен. — Той се замисли за момент. — И още нещо, което може да послужи.
— Изстрелвай го!
— Какво ако — каза Болд със затворени очи, мислейки на глас, — ако тя го е проследила един път до неговото място на Вешън, но е решила да погледне и вътре…
Шосвиц го прекъсна.
— Но това е отдалечено място и тя не би могла и да си помисли да отиде там и да каже: „Здравей, дошла съм да проверя дали ти си дублиращият убиец, тъй като аз мисля, че си“.
— И това е място на брега…
— И така, тя наема сърф…
