— Имах подозрения всичко на всичко. Всичко беше само предчувствия и подозрения тогава. — „Само инстинкт“ — мислеше си той и същевременно се питаше защо бе допуснал недоверие към собствените си инстинкти.
— Ти си добро ченге, Лу Болд!
Шосвиц отново извика неговото име.
Болд се наведе и я целуна по бузата.
— Не съм се къпала цяла седмица — прошепна тя.
Той изведнъж разбра, че тя бе почти без грим. Прекара пръста си по нейните устни.
— Струвало ти е много нерви, за да дойдеш тук. Благодаря ти.
— Ела си вкъщи тази вечер. Моля те, върни се тази вечер.
— Не зная.
— Вечеря? Домашно приготвено месо?
— Може би за вечеря.
Тя го целуна набързо в устата. Това го зарадва. Тя се обърна и отвори вратата.
Шосвиц го настигна в колата и му подаде малко радио и слушалки.
— Ще можеш да чуваш всичко, което се говори, Лу. Ти ще бъдеш най-близо до мястото на действието. Ако ти се стори, че нещата отиват към нещо лошо… вземай решение и действай. Ние ще ти окажем пълната подкрепа откъм паркинга. Ще слушаме и ще записваме всичко отвън — очаквайки твоята команда. Но без излишни геройства, Лу.
— Лейтенанте, не би ли трябвало да преразгледаме всичко това? Да премислим отново всичко.
— Ти самият каза, че всеки момент дубльорът може да напусне града. Може да не ни се удаде втори подобен случай; нали двамата се съгласихме, че някакъв вид изповед е почти единственото средство, което ще го предизвика да клъвне. Той дърпаше конците и ни водеше за носа месеци наред, Лу. Не искаш ли да го заловим?
Въпросът бе риторичен. Болд не го удостои с отговор. Вместо това каза:
— Защо, по дяволите, Крамер си навира носа тук?
— Той винаги става нервен в такива случаи. Познаваш Крамер. Той винаги иска да бъде
— Задръж го в колата му.
— Така и ще направя.
Няколко минути по-късно Болд бе вече седнал при Док Диксън, без да каже нито дума. Док Диксън се занимаваше с ноктите си, използвайки острието на една златарска отвертка. Най-после телефонният интерком забръмча. Диксън отговори, кимна няколко пъти и каза:
— Изпратете я тук.
Беше съгласувано Дафи да спази всички формални процедури при влизането си, за в случай на наблюдение от страна на Ройс. Тя влезе в офиса и двамата мъже се изправиха на крака.
— Всичко е уредено — каза твърдо. Погледна Болд за миг и веднага отмести погледа си. Посещението на Елизабет в главната квартира на полицията бе поохладило нейното настроение.
Болд каза:
— В реални условия обикновено са необходими няколко минути, за да се обясни на Док Диксън целта на посещението и да се получи разрешение за разговор с Ройс. Добре е да постоиш тук дори малко повече.
Тримата чакаха в напрегнато мълчание. Дафи гледаше непрекъснато голямата стрелка на огромния стенен часовник.
— Окей — каза най-после тя. — Къде мога да го намеря?
Диксън й даде необходимите указания и тя тръгна към вратата.
— Дръж се! — каза й Болд.
Тя се спря.
Той включи приемника и мушна слушалката в ухото си.
— Кажи нещо — каза той.
— Какво повече да кажа? — каза тя малко раздразнено.
Той я погледна в очите.
— Окей! Техниката е в ред — увери я Болд.
— Така ли? — попита тя и с пресилена усмивка напусна офиса.
Нейното пристигане като че счупи ледовете. Щом вратата се затвори, Док Диксън каза:
— Точно тук през цялото време! Въпросът е, че нямаше начин да зная. Никога не бих заподозрял Ройс. Ройс, както и другите хора. Вашата теория е добра, Лу, но аз все още мисля, че се насочвате към погрешна личност, въпреки отпечатъците.
Болд вдигна предупредително пръста си.
— Започва се.
Той слушаше.
Очевидно Дафи стоеше доста близо до Ройс, защото звукът бе изключителен. Болд се чувстваше като да е там, в стаята, заедно с нея. Можеше да си представи дори изражението на лицето й, измененията в позата, нейния твърд гръбнак, който показваше крайно съсредоточение.
— С какво мога да ви помогна? — попита Ройс.
— Ние арестувахме и предявихме обвиненията срещу Кръстатия убиец…
— Да, и аз чух за това. Какво облекчение!
— … и ми се каза от доктор Диксън, че вие сте изпълнявали предварителния оглед на много от жертвите, преди да бъдат аутопсирани. — Тя остави това заявление да дойде до съзнанието на събеседника.
Ройс видимо обмисляше какво да отговори.
— Част от моята работа се състои в това, да подготвям телата за Док Диксън. Да, така е.
— Като психолог от органите на полицията се опитвам да определя многото „защо“ и „защо не“ за някои действия на заподозрения. Мотивацията на деянията може да продължи дълго до тяхното пълно изясняване.
— Сигурен съм, че това е така. Как аз мога да ви помогна? Най-напред обаче, желаете ли чашка кафе?
— Аз? Много любезно от ваша страна. Не, благодаря. Но ако вие искате…
— Не, не, всичко е наред. Продължавайте.
— За да бъда съвсем откровена, господин Ройс…
— Джеймс, моля.
— … приемам, че мога да ви открия нашата тайна. — Тя направи пауза и Болд си представи, че в това време Ройс кимна в отговор.
— Ние — отдел „Убийства“ — подозираме участието на втори убиец. На убиец дубльор.
