Болд си представи как в този момент тя гледа Ройс право в очите. Опитай се да издържиш този поглед, мислеше Болд. Той се гордееше с нея. Тя добре се справяше.
— Фюлър? — отново същият въпрос.
— Ние знаем коя е Джейн Доу. Нейното име е Джудит Фюлър. Мислехме първоначално, че е Бетси Норвак. Норвак принадлежеше към здравния клуб. Знаехте ли това?
Настъпи продължително колебание. Болд се страхуваше, че тя го подложи на тежко изпитание твърде ускорено. Мислено я съветваше да намали темпото, но по гласа й можеше да каже, че това й харесваше. Тя започваше да го атакува от всички страни, както това прави самодоволна котка с глупаво, безчувствено мишле. Тя го привличаше като му „доверяваше“ едно или друго, а после го смразяваше с пълна изненада. Само че Ройс не беше безчувствен.
— Бетси? Да. Знаех за Бетси.
— Какво удивително съвпадение ни поднася животът, нали? Като си помислиш само, че тя е членувала във вашия клуб! Вие бихте могли да спасите нейния живот! Не ви ли интересува? Съжалявам. Много грубо от моя страна. Мислех, че може би сте заинтересован. Както всички хора.
— Защо казвате това?
— Ами, доколкото вие сте първият, който борави с жертвите. Вие с доктор Диксън сте първите, които имате работа с всички жертви.
— Това е истина.
— Проблемът с Джейн Доу, както аз го виждам като професионалист, е, че тук имаме един извършител, който може да дублира кръстатите убийства почти мот-а-мо, ако изключите изнасилването и няколко други по-дребни неща, но що се отнася до Джейн Доу — фактически до Фюлър — той не е имал от какво да копира; останал със своите собствени средства, той е забъркал голяма каша. Второкачествена работа, действително. — Тя го почака да каже нещо, но тъй като той си мълчеше, тя веднага продължи.
Болд неспокойно се завъртя на стола си. Диксън го попита какво става, Болд му направи знак с ръка, за да го успокои. Радиосмущенията пречеха да се чува.
Дафи каза:
— Знаехте ли, че Джудит Фюлър беше репортер?
— Аз? Как бих могъл да зная това? Аз не познавах Фюлър.
Дафи заговори бързо като последна клюкарка.
— О, да, разбира се! Правилно. Тя беше независима репортерка, която работеше за „Лос Анджелис Таймс“. Тя беше съставила една интересна история за убиеца дубльор в Тъксън и Денвър, и беше го проследила до тук.
— Казахте „второкачествена работа“. Какво имахте предвид?
— Този гей няма творчески способности, Джеймс. Никакви. Той наистина не е много умен. Направил е маса грешки.
— Обяснете какви! — каза той сурово.
— Въпросът се състои в следното: той извършва такава „хубава работа“, копирайки кръстатите убийства. Вие самият казахте същото. Не мислите ли, че свърши една „добра работа“?
— Перфектна — каза меко Ройс с глас, който изплаши Болд.
— Не, не перфектна, но добра — коригира го тя. — Той е залепвал устата на жертвите, защото е искал да ги измъчва, Джеймс.
— За какво точно искахте да ме питате, госпожице Матюс? По-добре да се върна към моята работа.
— Дафи — каза тя.
— Още нещо?
— Как бихте описал състоянието на жертвите? Забелязахте ли въобще нещо различно в тях? Искам да се опитам да разбера дубльора.
— Едни и същи. Всичките бяха идентични.
— Ние вече се съгласихме, че не всички са били идентични, Джими.
— Не ме наричайте така!
— Не ви ли харесва името Джими? Това е прекрасно име!
Болд чу шум от отместване на стол при ставане.
— Ако това е всичко…
— Майка ви не ви ли наричаше Джими?
— Какво?!
— Така ли беше?
— Какво знаете вие за моята майка? Какво, по дяволите, става тук, впрочем?
— Вие знаете къде сгреши убиецът с Джейн Доу. Не сте ли заинтересован в това, Джеймс?
— Какво искате от мен?
Болд стана. Смущенията се засилиха и той не можеше да следи разговора. Това го нервираше. Тя го притискаше много настойчиво. Настъпваше твърдо. Болд следеше нейния контрол върху разговора със затворени очи.
— Какво има? — попита Диксън, като видя Болд изправен.
Болд постави приемника на най-високата степен на звука и натисна слушалката по-навътре в ухото.
Дафи извика високо:
— Аз имам нужда от вашата помощ! За какво мислите, че съм дошла при вас? Мислите ли, че ми харесва това място? Вие сте били първият, който е преглеждал телата. Малките неща могат да ни кажат толкова много! Нуждая се от помощта ви, Джеймс, ако искаме някога да хванем този дубльор. Но ние сме длъжни да го хванем. Длъжни сме да го спрем, вие и аз, нали, Джеймс?
— Да — каза Ройс, изведнъж много по-спокойно. — Да, би било добре да се спре.
— И вие ще ми помогнете да го спра, нали?
— Аз… аз бих искал.
— Вие можете да ни помогнете да открием всички различия в убийствата. Знаем, че четири от тях са извършени от друг убиец. И колкото и да си мисли той, че ги е извършил перфектно, ние знаем, че това не е така.
— Те бяха перфектни — настоя Ройс доста меко. — Те ми изглеждаха абсолютно перфектни. Аз мога да ви кажа това.
