Като всеки детектив, който се занимава с разследване на убийства, Болд обикновено работеше под напрежение. Но сега не можеше да понася чувството за безпокойство, което го владееше. Колко време оставаше до следващото позвъняване, с което щяха да му съобщят за откриване на нова жертва? Фотографските снимки на белязаните с кръст жертви проблясваха като филмова лента в неговите очи. Пулсът му се усили. Колко още? Ако беше пияч, може би щеше да се напие и да забрави безпокойството. Но той не беше такъв. Неговият баща беше умрял пиян. Болд избягваше алкохола по всякакъв начин. Съзнаваше, че искаше да задвижи разследването много по-бързо. Понякога то му се струваше бавно, като в кошмар, сякаш краката му тежаха стотици килограми. Наистина ли имаше нещо повече, което трябваше да продължи, освен смътната психологическа схема и малкото червени копринени власинки? Съвсем недостатъчно, преценяваше той. Почти съвсем нищо.
Джон Ла Моя работеше в цивилни дрехи и носеше къдрава коса. Имаше мустаци, квадратна брада и шоколадови очи. На трийсет и три години беше новак в разследването на убийствата. Болд го беше използвал преди десет месеца в разследване на убийство, отделяйки го от местоработата, където са били пренебрегнати неговите таланти. Той беше помогнал на Болд в решаването на случай и оттогава работеше в отдела по убийствата. Висок, силен и способен, горд с италианския си произход, той имаше навика да третира всяка жена в офиса като сегашна или бивша любовница. Дойде направо в кабинета дързък и самоуверен, какъвто си беше.
Двамата мъже се срещнаха в преградено за Болд офис пространство, две прегради по-навътре от тази на Крамер. Болд подаде на Ла Моя фотокопие от малката касова бележка.
— Искам да разберете от кой магазин е тази бележка. Нашият департамент сне вече добри отпечатъци от нея. Написал съм заглавието на книгата. Някакви въпроси?
— Искате от мен да намеря магазина? Слушайте, тъкмо доведохме една двойка „полички“ от отдела „Специални нападения“. Защо не вземете една от тях за тази работа? Ние с Томи все още работим над пробите, взети около къщата на Крой. Това е много по-важно…
— Някакви други въпроси? — попита Болд.
— Книга? Вие знаете колко много магазини биха могли да продадат тази книга!
— Имаме бележката. Знаете къде тя живее. Вземете от издателя списъка на дистрибуторите. Разберете в кои магазини е изпратена книгата. Тя е „бестселър“, така че се продава най-малко в двайсет.
— Бих казал в двеста!
— Той може да я е забелязал там, разбирате ли? А може би работи зад щанда. Това трябва да се извърши много внимателно, ако не поискаме да го уплашим. Аз избрах вас нарочно, Джон. Не искам да задавате никакви въпроси на персонала. Искам да се дължите като купувач. Маркирайте магазините върху една карта и започнете от най-близките до нейната къща. Разберете от нашите момчета какъв е типът на регистъра, който пуска този вид бележки. Това ще ви спести много време. Ако магазинът работи с такъв тип регистър, купете нещо съвсем евтино и вземете бележката. Преценете доколко прилича на тази, която имаме. По този начин ще можем да намалим броя на магазините до един малък списък и най-малко ходене. Разбирате ли какво искам?
— Да, но не виждам защо аз!
— Не ми създавайте трудност, Джон. Трябва да определим как той намира своите жертви. Те всички са живели в почти един и същи район. Могли са да пазаруват в едни и същи магазини. Книгата е нещо, с което започваме.
Ла Моя кимна с глава.
— Мога ли да взема една от „поличките“ за компания?
Болд поклати отрицателно глава.
— Не! Направете го сам. Така ще изглежда съвсем нормално. Искам също да не изпускате от око всеки, който има прилика с профила, разбирате ли?
— Да, разбрах!
— Запишете си фамилиите и приятелите на жертвите. Проверете дали за всяка от тях има копие от списъка на вероятните магазини. Искам да зная дали някоя от жертвите е пазарувала каквото и да е в тези магазини. Следите ли мисълта ми?
— Ще се оправя!
— Добре! Съжалявам, Джон, но всичко трябва да бъде изпълнено перфектно. Това би могло да бъде връзката, която търсим. Проверявайте всяко ъгълче. Вие сте добър по тази част. Той ги намира по някакъв начин, нали? Но къде? Как?
— Имате ли нещо против, ако ви кажа, че не изглеждате добре, сержант?
— Да, имам против! — отсече Болд сърдито. „Трябва да бия вече!“ — помисли си той.
Нощно време Седемдесет и четвърта улица беше спокойна. Въздушните електропроводници образуваха мрежа от проблясващи черни нишки, а уличните лампи разпръсваха тъмнината и се оглеждаха в локвите по настилката. Болд влезе в къщата на Крой през задната врата. За Лу Болд привидното спокойствие и тишината бяха измамни. Убиецът беше все още някъде там, свободен и безконтролен.
