Той опита различни комбинации на вътрешното осветление. Запали лампите в кухнята, дневната, горното антре, спалнята и банята. Излезе навън и започна да обикаля къщата бавно, като изследваше гледката към нея от различни разстояния и под различни ъгли. Стигна до заключението, че много лесно биха могли да видят Крой как отива в кухнята за закуска. Дали е била заметната с някакъв халат онази нощ, или е забравила и е отишла само по прозрачната си нощница, поради което силуетът й се е очертавал ясно на светлината на отворения хладилник? Болд не проникна в мислите на убиеца. Той не можа да направи това, но просто се приближи до тях, изхождайки от логиката на убийците. Как може човек да проникне в къщата без знанието на Крой? Откъде би могъл убиецът да я забележи? Изглежда страната откъм главния вход на къщата предлагаше по-малко възможности за един наблюдател. Случайно ли беше избрана Крой за следваща жертва? В началото на разследванията той можеше да допуска това, но повече — не. Всяка една от жертвите беше самотна жена, различна по външен вид, но сходна по възраст; всяка беше имала приятел или любовник, който случайно беше прекарал предната нощ в къщата или апартамента на жертвата. И освен това, всяка жена се оказваше нападната тогава, когато е била сама. Очевидно убиецът е планирал своите убийства — поставял е жертвите си под наблюдение, съставял е плана, а сетне го е привеждал в изпълнение.
Това беше тъничката линия, начертана от убиеца, разделяща психичното от психопатията. Въпреки че неговите убийства показваха признаци на отчаяно насилие, изригване и психична спонтанност, методът на селекцията изглежда показваше предварително обмисляне и подробно планиране — поведение, характерно повече за психопата. Тази комбинация от противоречия го правеше по-труден и по-непредвидим.
Болд се върна при колата, качи се и запали вътрешната лампичка. Препрочете рапортите на колегите си детективи. Никой от съседите не си беше спомнил някакви редовни доставки в дома на Крой. Нито пране, нито доставки на пица. Нищо, което да е привлякло вниманието към къщата през нощта на убийството или някоя друга нощ. Той грабна бинокъла си от чантичката с ръкавиците, загаси лампичката и се върна, за да обходи наоколо, поглеждайки от време на време към къщата. Изкачи се на високото с надеждата да използва една необикновено благоприятна позиция. Зад себе си дочу неясни звуци на музика на Оскар Петерсън, която прекъсна, но го накара да си спомни за по-ранните години, прекарани зад пианото в работа за петдесет долара и някой бакшиш. Чудеше се какъв ли би бил сега неговият живот, ако беше останал в същата професия! Имаше ведрост и простота в живота на музиканта. Работата беше одухотворяваща, ефирна и продължаваше, докато звучаха нотите в салона. Вариации на тема. Години наред поддържаше това като хоби, но вече не можеше да си спомни кога за последен път е свирил. Твърде дълго. Той застана на тротоара, импровизациите на Оскар продължаваха зад него; чуваше се познатото свирене на гуми в далечината; впечатли го формираното еднообразие от спретнати къщи, натъпкани по протежение на Седемдесет и четвърта улица, и реши да се върне към работата си. С отдалечаването пианото се чуваше все по-слабо, което му се стори изведнъж колкото символично, толкова и тъжно.
След няколко къщи по-нагоре той загуби поглед към къщата, както беше станало и предишния ден. Пресече Седемдесет и трета улица и тръгна обратно надолу, но не можа да зърне къщата на Крой, докато не слезе до апартаментите долу, където между къщите успя да открие добра пролука към нейния прозорец в спалнята. От тук обаче, както и преди, ниският ъгъл позволяваше да се види само закрепването на лампата на тавана. От тази точка убиецът е могъл да види само угасването на лампата в стаята. Могъл е също да пресече съседния двор, да прехвърли оградата и да се озове в задния двор на Крой. Болд реши да се върне и да провери това направление на дневна светлина.
Някаква патрулна кола го хвана изненадващо, тя се озова зад него, преди да я е забелязал дори. Някой беше алармирал полицията във връзка с неговото присъствие там. Болд бързо изясни всичко и колата си отиде. Той беше дочул за обновената програма „Наблюдавай наоколо“. Неговото моментно задържане беше едно доказателство, че тя действа след предадената неотдавна криминална статистика. Кражбите в града бяха намалели с единайсет процента за последните два месеца, което се отдаваше единствено на програмите в помощ на полицията.
Колкото и трудно да му беше да приеме, той знаеше, че има по-голяма вероятност обществеността да залови убиеца, отколкото той самият и неговите хора. Може би той е тук някъде и в този момент, или някое наблюдателно око вече го следи…
