— Те твърдят, че Джъстин е знаел как изглеждал убиецът, наричайки го единствения материален свидетел. Той не е видял лицето на този човек, господин Болд. Ние с вас знаем това. Цялата тази преса със своите твърдения го разстройва. Защо хората правят такива неща? Той смята, че всички предполагат, че знае нещо, а истината е, че той не знае. Ние се опитахме да му обясним защо пресата прави това, но не сме убедени, че това е стигнало до него, че ни е разбрал. Той има чувството, че е над всички нас. Аз съм убедена, че трябва да му върнем детството. Трябва да го спрем от училище. Той има чичо в Айдахо. Мислихме да го изпратим там до Деня на благодарността, докато тук всичко позаглъхне. Братът на моя съпруг е учител там и смята, че може да уреди нещо.
— А ако има съд… или нещо подобно, разбира се, той ще бъде на разположение, необходима е само кратка бележчица — добави Дъглас Левит. — Това е твърде много за момче на неговата възраст. Нанси вероятно ще го придружи и ще остане там с него. — Той посочи към жена си. За пръв път Болд чу нейното име. — Аз ще ги посещавам през уикендите всеки път, когато ми е възможно. Ние смятаме, че за него ще бъде по-добре извън града.
— Това можете да решите само вие — каза Болд. — Аз нищо не мога да направя. Е, разбира се, мога… но няма да го направя, ако питате именно за това. Ние бихме искали да направим още един опит с хипноза…
Левит погледна към жена си.
— Ние сме против това — призна той. — Особено като имаме предвид как му се отразява.
Болд нямаше настроение да спори.
— Както желаете. Не можем да ви насилваме. Бих ли могъл да говоря с момчето една минута? Изключително важно е.
Госпожа Левит кимна утвърдително.
Когато той бе вече на стъпалата, госпожа Левит го попита:
— Господин Болд, нали Джъстин не е в опасност? Имам предвид всичко това в пресата.
— Моят лейтенант смята, че пресата е най-големият проблем.
Господин Левит кимна, обгърна жена си с една ръка и я оттегли.
Джъстин Левит седеше на леглото си.
— Каза ли ви тя за вестника? Заклевам се в Бога, не съм видял лицето на престъпника. Това са гадни измишльотини.
Беше странно за Болд да чуе едно момче на такава възраст да се кълне в Бога. Той се питаше дали би търпял такъв език, ако чуваше това от свой собствен син. Мислеше, че не.
— Не се тревожи за това. Те са способни на всичко, за да продават своите вестници. Мръсни магарета! Съгласен съм. — Болд замълча, събирайки мислите си. — Джъстин, какво трябва да ти кажа, както да те питам… Аз не казвам, че си ме лъгал. Не те обвинявам в нищо. Напротив, искам да разбереш колко съм доволен — както аз, така и всички ние — за твоята готовност да ни помагаш. Искам сега да ти задам няколко трудни въпроси, но ми е нужна истината, Джъстин. Всичко казано остава само между нас, окей?
Лицето на Джъстин се вдърви. Но най-после той кимна.
— Ти ми каза, че си виждал нейния телевизор от тук, нали? — Момчето кимна с разбиране. — А какво гледаше тя онази нощ?
— Нали ви казах. Този радиоканал.
— Искам да кажа през нощта, когато беше убита?
— Същия радиоканал. Вече ви казах.
Болд помисли за момент и сетне каза:
— Кажи ми какво стана, след като бяха вече в стаята.
Джъстин въздъхна тежко, явно изтощен от повтарянето на едни и същи въпроси.
— Тя вървеше пред него, когато влязоха. Сетне тя падна на леглото. Това е всичко.
— А завесите?
— Той дръпна завесите.
— Светлините?
— Той загаси лампите. Боже!
— И после?
— Нищо. Казах ви. Нищо.
— Каза ми, че си видял синя светлина!
Момчето изглеждаше изненадано. Замисли се, преди да отговори.
— Е, и какво?
— Светлина от телевизора? — продължи да пита Болд.
Момчето не отговори. Гледаше озадачено.
Болд направи дълга пауза, преди да продължи.
— Някога гледаше ли тя мръсни филми?
Лицето на Джъстин пламна.
— Няма начин.
— Джъстин!
— Може би.
— С приятеля си? — Болд си спомни казаното от Маркет, че през последната нощ, която е прекарал с нея, са „гледали телевизия“.
— Може би. — Той беше изключително спокоен.
— Онази нощ не гледаше ли тя мръсен филм?
— Не.
— Джъстин!
— Не, кълна се! Радиоканала.
— Но ти каза, че тя е загасила телевизора!
— Това да. Сигурно е чула младежа на вратата, предполагам.
— Как го изключи? Отиде при апарата?
— О, не. Казах ви. С дистанционното устройство.
— От леглото?
— Да, от леглото. По същия начин, както винаги. Сетне стана, прекоси стаята и влезе в банята. Но всичко това аз ви казах.
— Гледаше ли тя мръсни филми, Джъстин? Аз трябва да зная. Въобще някога видял ли си я да гледа мръсни филми?
Той пак се изчерви.
— Кажи ми истината, дявол да го вземе. — Болд каза това сурово. — Една жена е била убита! — Той беше застанал близо до момчето сега, опитвайки се да узнае истината. После снижи тона. — Ти си могъл да виждаш нейния телевизор от тук. Могъл си да виждаш и филмите също. Не е ли вярно?
— Майка ми ще ме убие.
Болд поклати глава успокоително.
— Хайде де! Няма такава опасност!
Джъстин погледна към Болд с натъжени очи. Кимаше с глава съвсем бавно.
