Техните устни жадно се срещнаха, а после и двамата едновременно избухнаха в смях.
— Какво правим ние? — попита той.
Но тя не отговори. Накара го да замълчи със следващата целувка.
Той напусна нейния офис изтощен, но и възроден едновременно с това. Емоционалното отприщване, което изпита, заедно с дълбоката възбуда от взаимната интимност, възпламениха неговата енергия и ентусиазъм. Той остави на Крамер задачата за съставянето на списъка на доброволките, напомни да остави място за Боби Гейнис, и се отправи навън, за да я потърси.
Шосвиц го срещна в коридора.
— За вас — каза той, подавайки на Болд папка с лист хартия. — Предполагайки, че бихте желали да правите нещо, вместо да чакате и да бездействате…
Болд позна по външния вид за какво беше това — разрешението за влизане в апартамента на Фюлър.
— Благодаря, лейтенанте.
— Не беше трудно.
Боби беше оставила колата си на платен паркинг, напречно на улицата срещу Сийгейт Апартмънтс, добре прикрита и с добър поглед към номер триста двайсет и едно — апартамента на Фюлър.
Болд се вмъкна на предната седалка и тя каза:
— Никакво движение. Спокоен като забит пирон.
Той й обясни връзката на Кръстатия убиец с видеокасетите и решението да се поискат от „Специални нападения“ доброволки, за да може да се покрият едновременно три видеомагазина, които са били свързани с жертвите. Каза й също, че има място и за нея, ако желае да участва в операцията по залавянето. Тя скочи от радост при така откриващата се възможност да се прояви, готова да напусне веднага наблюдението, и попита:
— А защо аз?
— Защото си добра. Защото искаш да бъдеш първата жена ченге, назначена в отдел „Убийства“. Това няма да стане за една нощ. И двамата го знаем. Но ти имаш добър шанс, както никой друг. Ти си добро ченге, Боби. Ти мислиш като ченге, желаеш да работиш и да се учиш — две ключови качества, за да станеш един добър следовател по убийствата. Дълъг е пътят в този отдел, но най-важното е, че си ченге. Повярвай ми. Колкото и трудни моменти да има, това е то, главното.
— Зная — каза тя. — Аз обичам тази работа.
Чен Хо беше висок и слаб, с вдлъбнати рамене и оредяваща коса. Изглеждаше като да е над петдесетте. Попитан от Болд, той отговори, че колата на Фюлър не е била паркирана на обичайното й място повече от три седмици. Фюлър бе преотстъпила апартамента си на някакъв клиент на Лин Лайман Пропърти Мениджмънт, и като резултат на това нито Лайман, нито Хо са знаели нещо повече от това, което научи Боби в магазина за касети под наем — калифорнийската шофьорска книжка. Хо бе я срещнал веднъж преди два месеца. Оттогава не бе я виждал въобще. Той ги въведе в апартамента на Фюлър, без да погледне дори разрешителното; помоли ги само да му се обадят, преди да си отидат, което му беше обещано.
Болд извади от джоба на сакото си два чифта хирургически ръкавици, един от които даде на Гейнис. Сложиха си ръкавиците.
— Ти трябва да започнеш да носиш такива ръкавици, за да ги имаш винаги под ръка — каза той.
Вратата се тътреше при отваряне. Жилището представляваше обикновен мебелиран апартамент, който миришеше на препарат за почистване на килими и на дезинфектанти.
— Какво е твоето първо впечатление, детективе? — Болд я попита малко след като бяха влезли.
— Изглежда нов. Чувства се, че не е живяно тук. Само временно са пребивавали.
Болд затвори вратата и запали светлините.
— Върви напред — каза и тръгна след нея.
— Няма фотоси. Няма лични снимки.
Дневната беше съвсем неизползвана, стерилна, и изглеждаше като секция от мебелна витрина. Кухнята — чиста, шкафовете — празни, ако не се смятаха храните за закуска, нескафето и някои други неща. В хладилника имаше четвъртинка вкиснало мляко, два йогурта „Данон“ и увехнала целина.
— Тя се храни навън — каза Боби. Болд я следваше. — Живее сама.
Нейната спалня беше също така пуста, както и другите помещения, напомняйки на Болд за някакъв мотел. Умивалникът в банята бе мръсен. Душът също се нуждаеше от почистване.
— Не е домакиня — отбеляза Гейнис. — Странно е, че бюрото е толкова чисто. — Тя провери чекмеджетата. Средното беше празно. Страничните две бяха разбъркани, но пълни с хартия. — Защо е празно средното?
— Това е добре — каза Болд. — Уместен въпрос. Кошчето също е празно.
Гейнис разрови листата в лявото чекмедже. Имаше две кутии, и двете пълни с фактури: едната за фактури за платени сметки с кредитни карти, другата — за плащания в брой. В отделна папка имаше подробна ведомост с десетки позиции в две колони — плащания в брой и с кредитни карти.
— Тя поддържа добра документация — отбеляза Боби.
— Съгласен съм.
— Е?
— Въпросът е кой води такава документация, нали? — запита Болд.
Тя провери съдържанието на папката.
— Телефонни разходи също. При това съвсем подробно.
— И какво?
Боби Гейнис помисли за момент, сетне каза:
— Счетоводство на разходите. Това отиде много по-далеч от едно отчитане на домашни разходи… от домашното счетоводство… тя е отбелязвала всеки изразходван цент. Значи има разходна банкова сметка!
— Правилно.
