— Тя работи за някого, както изглежда. — Боби се усмихна. — А това би могло да ни каже нещо.
— Или тя самата — напомни Болд.
Като видяха акредитиви на Мобил Ойл, Болд вече имаше някаква идея. Прегледаха всички сметки, отбелязвайки всяка дата.
Боби каза:
— Тя е зареждала на една и съща бензиностанция след пристигането си в Сиатъл…
— Съвсем близо тук, зад ъгъла — добави Болд и записа адреса.
— И е зареждала по един път, а понякога и два пъти на седмица. Последната сметка е отпреди повече от месец. Има дрехи в стенния гардероб, така че тя не се е премествала. Но може да е на път някъде в момента. Не можем да кажем със сигурност, че тя е Джейн Доу, докато не разчетем тези подписи в договора за предоставяне на уиндсърф под наем.
— Тя е Джейн Доу! — каза Болд предизвикателно. — И съгласно тези сметки — той ги посочи — тя е била в Денвър и в Тъксън, преди да дойде тук, но престоят в тези места е бил по една седмица. Тези престои ни показват маршрута на движението й между градовете, и това, което ни казват още, е, че през цялото време тя е разчитала на този карат, като на единствен източник на средства. Ако направи още една стъпка по-нататък, и ако тя все още е жива, то значи, че все още използва същата карта. — Той прочете някакъв номер на фактурата, внимателно вдигна телефонната слушалка и набра номера.
Боби Гейнис успя за около десет минути да огледа стаята, докато Болд говореше по телефона, изяснявайки текущите цени.
Когато затвори телефона, тя му каза:
— Всичките й дрехи са от синтетика. Те не се нуждаят от гладене. Съвсем облекчено пътуване. Липсва четка за зъби в медицинското шкафче, няма дезодорант, нито паста за зъби. Не виждам и куфар. Изглежда така, сякаш е предприела някакво пътуване. Но е оставила боята за вежди.
— Значи е бързала при напускането.
— Или някой друг й е опаковал багажа. Аз не бих си оставила молива за вежди, казвам го съвсем определено.
— Няма сметки за зареждане за последните три седмици в нейното счетоводство, което е малко учудващо, макар че пълната им обработка понякога заема няколко седмици. Това не ни дава нищо определено, но все пак представлява някаква възможност.
— Имам чувството, че ще ми се наложи да издирвам коли отново. — Боби изрази своето опасение.
— Освен ако не кандидатстваш за видеооперацията.
— Ще кандидатствам. Вие знаете, че ще кандидатствам. Но това не означава, че ще ме вземат. Има други от „Специални нападения“, които биха искали да блеснат в „Убийства“. Единствената причина аз да получа задачата при вас беше, че всички останали смятаха тази работа за несериозна, нещо като плисиране на поли.
— Живей и се учи! — каза Болд.
— Наистина.
— Ще поставим нейната кола в списъка на откраднатите коли, ще проверим досега откраднатите, ще алармираме ремонтните сервизи и обществените гаражи. Ще уведомя щатската полиция във Вашингтон, Орегон, Калифорния, Айдахо, Невада, ще контактувам с „Канадиан Имигрейшън“. Ще намерим нейната кола.
— Аз държа всичките си най-необходими неща в средното чекмедже, а вие? — добави той.
Боби разбра намека.
— Някой е почистил това чекмедже. Други са събрали багажа й, не тя самата. Ще позвъня в „Следствено“ да опитат за наличие на латенти.
Той кимна.
— Ще се опитаме да проникнем в нейните банкови сметки и в следствените архиви. Те могат да ни отведат назад към някой работодател, който ще ни каже нещо повече за нея. Сигурно някой трябва да знае какво е правила тя тук.
— Уиндсърфинг?
— Да, мисля, че вече се познавам с Джудит Фюлър — каза Болд доста сурово. — Мисля, че Дикси я държи в хладилника там, в Медицинския център.
Трима детективи от „Специални нападения“ бяха селекционирани от девет доброволки за операцията по откриването, проследяването и залавянето на убиеца. Беше уговорено жените да подпишат за членство в три видеомагазини, намиращи се в радиуса на профила на Научния център в Куантико. Боби Гейнис бе определена за „Видеомаркет“ на Четиридесет и шеста улица. Те трябваше да дадат един и същи адрес, но различни номера на апартаментите. Наемането на трите апартамента бе уредено от „Специални операции“ в ранния следобед.
Веднага щом се върна от своята първа визита във видеомагазина, Боби Гейнис се отправи директно към офиса на Болд. Той и Крамер я въведоха в следствената стая „А“, същата стая, където Болд бе слушал гласа на Елизабет за последен път. Секретната брава на вратата щракна зад Болд и той веднага почувства миризмата на пот и цигарен дим, нещо, което считаше за толкова отвратително. Гейнис си бе сложила черен плохиран панталон и бяла, също плохирана блуза, и приличаше на всичко друго, но не и на детектив.
— И така? — попита Крамер веднага щом седнаха.
Тя погледна към Болд.
— На щанда дежуреше жена.
— Ужасно! — изграчи Крамер.
— И ние попаднахме на непредвидена спънка.
— Каква е тя? — попита Болд.
— Тя не ми поиска адреса, взе този, който е записан в шофьорската ми книжка. Нямах възможност да й дам адреса на апартамента, който вие ми казахте.
