— Имам една тясна кожена пола, която ще послужи перфектно за такъв имидж.
— Но не се престаравай.
— И черни чорапогащи — добави тя, ставайки от стола, усмихвайки се и погалвайки похотливо Болд по бузата. — В това ще успея.
— Боби! — смъмри я Болд.
Тя се спря на вратата да изпъчи бедрото си предизвикателно. Прекрасно бедро, а и черните чорапи му подхождаха много добре.
— До скоро! — каза тя, като затваряше вратата.
Ла Моя си бъбреше с някого пред стаята за пушене. Болд го дръпна настрана — искаше да провери как той ще партнира на Гейнис. Ла Моя започна да се оплаква за извънредните часове, но като срещна погледа на Болд, веднага си затвори устата.
Болд го попита:
— Какво стана със списъците на персонала на видеомагазините?
— Е, сержанте, аз предадох искането по възможно най-бързия начин, но собственикът не можеше да го има допреди един час. Казах му, че ни е нужно много бързо, но вие не поискахте нито да го заплашвам, нито да го дразня. Той ми каза, че пълният списък ще бъде готов някъде късно следобед. Това беше най-доброто, което можах да направя.
Болд кимна. Понякога ходът на едно разследване се променя.
— Дръж го под око, Джон! Не му позволявай да ни държи с вързани ръце дълго време. Той вероятно мисли, че това е свързано с IRS, или нещо подобно. Трябва да го почакаме, но не много дълго.
— Окей, Сардж.
Дневният дежурен офицер, един униформен сержант на възраст около средата на петдесетте, забеляза Болд и се приближи.
— Това е тъкмо за вас, Лу — подаде му някакво междудепартаментско съобщение.
Болд го прочете. После се обърна към Ла Моя и каза:
— Дръж ме в течение, Джон. Аз трябва да побързам.
Един от патрулите на летищната охрана бе намерил „Мъркюри“-то на Джудит Фюлър на дългосрочния паркинг на Сийтак Интернешънъл Еър порт. Тази част от паркинга бе предпочитана площадка както за крадени, така и за изоставени коли, където рутиниран патрул редовно сверяваше регистрационните им номера с полицейските списъци. Този следобед със забулено от тъмни облаци небе, с натежал от вредни миризми от дизелово гориво въздух, Лу Болд нахлузи чифт ръкавици и използва полицейски „спийд кий“, за да отключи и отвори вратата на колата откъм мястото на шофьора. Това средство, предпочитан инструмент на крадците на коли, му позволи да проникне в колата просто за секунди. Той остави вратата отворена и бе много внимателен да не остави собствени следи, когато се подаде навътре.
Ейбрамс се присъедини към него около двайсет минути по-късно. Той заяви, че се е съгласил да обработи тази кола, защото Лу му беше приятел и защото разбрал, че Лу е предложил на Док Диксън шанса да презапише неговата любима колекция с джазова музика. Ейбрамс пожела да презапише три албума на Чарли Паркър. Сделката бе сключена веднага и Лу разбра, че „Кутията на Пандора“ бе вече отворена. Задълженията оставаха за него сега. Като допълнителни изисквания, той уведоми Ейбрамс, че презаписването трябва да се извърши с неговата апаратура и под негово наблюдение. Той не намери за нужно да спомене, че както колекцията, така и оборудването все още бяха при Елизабет.
Въпрос на няколко минути беше за Ейбрамс да констатира, че колата е била шофирана от човек с памучни ръкавици и че е била почиствана. Вратата и волана бяха чисти, както и вътрешното ретровизьорно огледало. Той полагаше слой прах върху външното огледало за обратно виждане, монтирано на вратата, когато предложи на Болд да поиска определянето на ръста на шофьора, който последен е карал колата, по ъглите и височината на пресечната точка на лъчите от двете огледала, както бе направено в случая с минифургона на Норвак.
Той показа няколко памучни влакна върху огледалото, като отбеляза, че може би се е наложило да бъде коригирано от последния шофьор. Когато Болд влезе вътре и затвори вратата, Ейбрамс се премести и започна да обработва капачката на резервоара и вратичката на нишата.
Болд излезе от колата замислен и озадачен.
— Все едно че огледалото е нагласено за мен, виждам без проблеми. Фюлър не е толкова висока. Аз съм висок малко повече от шест стъпки.
— Погледнете тук, сержант — каза Ейбрамс, сочейки капачката на резервоара. — Красота! — Ейбрамс бе получил голям, перфектен оформен отпечатък върху капачката. — Съдейки по размерите, това ще да е палец на мъж. Десен палец. Това се и очакваше.
— Мога ли да претърсвам вътре, докато работите? — попита Болд.
— Разбира се, няма да ми пречите. Ще ви помоля само да ми отворите капака на мотора — и понеже Болд погледна малко учудено, поясни: — Щом е проверявал газта, много е вероятно да е проверил и нивото на маслото.
— Това би могло да бъде и някой бензинджия, Чък — напомни Болд.
— Истина е. Задачата ми е да търся отпечатъци, а не да определям на кого принадлежат. Отворете капака.
