На лицето на първенеца на Върховния крал се изписа смесица от досада и учудване. Той вдигна ръка сякаш да махне и отмине с пренебрежение пасторските брътвежи на Ярви.
— Поздрави господарката си! — изкрещя Скара.
Чу се остър пукот. Нещо хвръкна нагоре от жезъла на Ярви. Пръстите на разперената ръка на Йълинг изчезнаха и по лицето му пръсна кръв.
Той залитна назад като пиян, намръщи се и погледна към гърдите си. Заопипва по тях с току-що съсипаната си ръка. Скара видя малка дупка в лъскавата му ризница и тъмно, разрастващо се петно кръв около нея.
— Хъ. — Йълинг повдигна озадачен вежди и се строполи по гръб на земята.
— Богове — каза някой.
Чу се съскане на стомана, като от измъкнат от ножница меч.
Кантът на един от щитовете улови слънцето и заслепи Скара. В следващия момент тя бе избутана настрани от лакътя на майка Скаер, която застана пред нея и отметна назад едната страна на дългото си палто. Чу се плясък на криле и някаква птица се вдигна в небето.
Воренхолд насочи копието си напред и носът му се сбърчи в свирепа гримаса:
— Ах ти, подмолно…
Майка Скаер застана между Горм и Сориорн. Те изправиха щитовете си пред нея. Тя вдигна голяма елфическа реликва и запъна единия ѝ край в рамото си.
— Не! — изкрещя майка Адуин.
Друг вид стомана
Рейт тъкмо щеше да блокира върха на това украсено с позлата копие, когато щитът в ръката на собственика му се пръсна на парчета и металният му кант провисна надолу. Мъжът зад него полетя назад, сякаш ударен от чук в ръката на великан. Красивото му, зелено наметало пламна, а прекършеното му копие се запремята във въздуха.
Тогава се чу гръмотевицата.
Шум като Разкъсването на бог. Трещене, оглушително и скорострелно като ударите на кълвач. Елфическото оръжие заподскача в ръцете на майка Скаер като живо, цялото ѝ тяло се тресеше, а викът ѝ премина в насечен, клокочещ писък. От горния край на реликвата хвърчеше метален фонтан, а от устата ѝ бълваше огън.
Пред насълзените очи на Рейт Спътниците, до един прославени воини, само за миг бяха покосени като стръкове царевица от коса, смазани като буболечки от наковалня, сред вихрушка от пръски кръв, стоманени бримки от ризниците им, трески от натрошените им оръжия и откъснати крайници.
Преди да успее да зяпне с уста, Рейт чу трещене откъм крепостните стени. Нещо проблесна в редиците на Върховния крал и той трепна и присви очи. Избухна огромно огнено кълбо и във въздуха полетяха натрошени дървени колове, буци пръст, ризници, човешки тела и части от тела. Земята се разтресе. Отприщената от елфите мощ накара самия баща Земя да потрепери от ужас.
Секирата му сега изглеждаше като безполезна играчка и той я пусна на земята. Хвана Скара за ръката, приклекна и я смъкна до себе си зад щита. Синия Дженър скопча щита си с неговия отдясно, Рълф направи същото отляво и тримата се сгушиха един в друг зад оформилата се нищо и никаква стена от щитове, а отпред пасторите продължиха да изпращат Смърт през съсипаната земя пред Бейлова крепост.
Чу се глух тътен и оръжието подскочи в ръцете на Скифър. От предния му край се проточи дълга, плавна диря от мъгла, право към редиците на Върховния крал. Тя докосна земята насред оградени в кръг коне. Огнените езици, които избълва земята, накараха Кол да ахне от изненада, а внезапният трясък, да запуши с шепи уши.
Конете хвръкнаха във въздуха като захвърлени от дете играчки. Вдигаха се на задните им крака, погълнати от огън, препускаха стремглаво, повличаха след себе си каруци. Кол простена, беше смаян и ужасѐн. Не знаеше на какво са способни елфическите реликви, но такова нещо не си беше представял дори.
Боговете му бяха свидетели, битките не го влечаха. Но поне можеше да си представи защо странстващите певци съчиняват песни за тях. Мъж срещу мъж в двубой. Умения срещу умения, кураж срещу кураж. Тук нямаше нито умения, нито кураж. Никаква доблест, просто сляпо опустошение.
Но Скифър не се интересуваше от доблест, само от отмъщение. Тя плесна отстрани оръжието и барабанът падна, подскочи от ръба на бойницата и изчезна в рова пред крепостните стени. Тя протегна ръка настрани към Кол.
— Още.
Навсякъде по стената елфическите реликви продължаваха да тракат, чаткат, пронизват ушите на Кол и той не можеше да си събере мислите.
— Аз, ъ… — заекна той, — аз…
— Пфу! — Скифър пъхна ръка в торбата и измъкна нов барабан. — Каза, че искаш да видиш магия! — Тя го пъхна в димящия отвор, откъдето беше изпаднал предишния.
— Промених си решението. — Така де, не беше ли това, в което го биваше най-много? Но в какофонията от трещящи оръжия, крещящи хора и врещящи животни никой нямаше да го чуе, нито щеше да обърне внимание на думите му.
Той надникна над парапета, почти опрял нос в камъка. Опита се да разбере какво точно ставаше там долу. В северната част на лагера явно течеше битка. В облаците прахоляк лъщеше стомана. Знамена от кожа и кости се поклащаха над напиращи тълпи.
Очите на Кол се облещиха:
— Шенд се обръщат срещу Върховния крал!
— Точно както поиска от тях отец Ярви — отвърна Скифър.
Кол я зяпна неразбиращо:
— Нищо не ми каза за това.
