Мисълта го накара да се усмихне. Точно каквото би казала майка му, ако беше жива, така типично за нея, че мисълта прозвуча в главата му с нейния глас. Стисна в юмрук старите теглилки на врата си и вдигна поглед към върха на мачтата. Спомни си я как крещеше по него, увиснал там горе. Някога мразеше грижите и суетенето ѝ около него. Сега би дал всичко на света отново да е обект на майчини грижи.
Обърна поглед към кралица Лейтлин, която в този момент правеше именно това. Синът ѝ, наследникът на трона, изглеждаше така малък, заобиколен от всичките прислужници и роби, с двамата огромни инглингци със сребърни нашийници зад гърба му.
Тя оправи мъничката катарама на наметало му, приглади русите му коси и го целуна по челото. Обърна се, тръгна към кораба, а един от робите коленичи до борда, за да стъпи тя на гърба му преди да го прекрачи.
— Тук всичко ще е наред, кралице моя — провикна се молитвоплетецът Бриньолф, поставил длан на рамото на Друин, а другата вдигнал високо за благословия. — Нека Тя-която-избира-курса ви върне живи и здрави у дома!
Принцът извика за сбогом и преди майка му да успее да вдигне ръка да му помаха, той се измъкна с кикот изпод ръката на Бриньолф и хукна обратно към града, а свитата от роби, стражи и прислужници хукна да го догони.
Кралицата свали ръка и стисна здраво борда.
— Ще ми се да можех да го взема с мен, но имам по-малко доверие на Варослаф, отколкото на змия. Един син изгубих, покосен от меч, втори ми бе отнет от Събора. Не мога да изгубя трети.
— Принц Друин ще е в пълна безопасност, кралице моя — каза Кол, всячески стараейки се да звучи точно като отец Ярви. — Торлби е далеч от битките, добре пазен е, никога не е бил покоряван, а стените на Цитаделата са непробиваеми.
— Бейлова крепост е непробиваема. Ти се изкатери по стените ѝ.
Кол си позволи да се усмихне:
— За късмет, хората с моите умения са рядкост.
Лейтлин изсумтя присмехулно:
— Виждам, че вече си се научил на пасторска скромност.
Трън беше останала последна на пристана.
— Да се пазиш — каза ѝ Бранд, докато крачеше с тежки стъпки покрай него.
— Ъхъ — изръмжа намусена тя и прехвърли един крак през борда, но закова на място, когато сянката на кралица Лейтлин падна отгоре ѝ.
— Любовта на младите е съкровище, пропиляно по неразумните млади — каза замислено кралицата, скръсти ръце на гърба си и зарея поглед към града. — Работа ми е да знам истинската стойност на нещата, затова приеми думите ми, не притежаваш и никога няма да притежаваш нищо по-ценно от любовта му. Скоро зелените листа ще покафенеят. — Тя изгледа сурово избрания си щит. — Мисля, че можеш да се справиш по-добре.
Трън направи кисела физиономия:
— Мислиш или ми заповядваш, кралице моя?
— За избрания щит всеки каприз на кралицата е кралски декрет.
Трън въздъхна дълбоко, прехвърли обратно крак на пристана и тръгна към Бранд.
— Както заповяда кралицата — промърмори тя под нос и опита да приглади назад падналата по лицето ѝ, сплетена на масури и плитки, коса. Постави длан на врата на Бранд, придърпа го към себе си и го целуна, жадно, настървено, сграбчи го в прегръдките си и почти го вдигна във въздуха. Откъм палубата се надигнаха бурните възгласи, смях и тупане по греблата.
— Не знаех, че си толкова романтична, кралице моя — прошепна Кол.
— Явно успях да изненадам и двама ни, значи.
Трън пусна Бранд, изтри уста с опакото на ръката си и елфическата ѝ гривна заблестя в златисто.
— Обичам те — чу я Кол да казва. — Съжалявам. Че съм такава.
Бранд се нахили до уши и потърка леко с палец звездовидния белег на бузата ѝ:
— Такава те обичам. Да се пазиш.
— Ъхъ. — Трън го тупна с юмрук по рамото, обърна се, тръгна обратно по пристана и се прехвърли през борда. — По-добре ли е? — попита тя кралицата.
— Сърцето ми се топи — отвърна Лейтлин с едва доловима усмивка. Хвърли последен поглед към Цитаделата и кимна на кормчията — Потегляме.
Кралица на нищото
Влязоха в залата, около три дузини, изпосталели и мърляви като просяци и опърпани като крадци. Неколцина имаха мечове. Неколцина дърводелски брадви, ловни лъкове и касапски ножове. Едно момиче с чорлава, наподобяваща храсталак, коса стискаше копие, направено от дръжка на мотика, към която беше вързано острието на коса.
Рейт изду бузи и пресният белег започна да щипе ужасно:
— Ето ги и героите — каза той.
— Някои бойци се раждат, когато сложиш меч в ръката им и ги вкараш в тренировъчния квадрат — прошепна в ухото му Синия Дженър. — Други, когато майка Война разпери криле и от тях в ръцете им изпадне брадва. — Окаяната дружина коленичи неловко в полукръг около подиума на трона. — Иска се много кураж да се биеш без да си търсил битка, без да си обучен за битка, без да си готов за нея.
— Никой не е слагал меч в ръката ми, старче. Измъкнах го със сила от пръстите на стотици други, като го държах за острието. И не липсата на кураж ме притеснява, а липсата на умения.
— Аа, хубаво тогава, че имаш хиляда воини, строени отвън. Повикай ги.
Рейт се намуси и извърна глава, но не намери какво да каже. Ракки го биваше в приказките.
