Балард се подпря на колене и погледна под леглото. Отдолу беше чисто, имаше само няколко книги. Придърпа ги и видя, че всички бяха написани от жени: Алъфер Бърк, Стеф Ча, Айви Почода. Бутна ги обратно под леглото и се изправи. Пак плъзна поглед из стаята, но нищо не й направи впечатление. Върна се в коридора и провери втората спалня. Тя беше спретната и оскъдно обзаведена, очевидно предназначена за гости. Вратата на гардероба в нишата беше открехната на ширина около четири пръста.
Балард я отвори докрай, без да докосне дръжката. Половината място бе заето от струпани една върху друга кутии, според етикетите в тях имаше консумативи за „Нейтив Бийн“. Другата половина бе оставена за ползване от гости. Може би. Пак коленичи, за да разгледа покрития с мокет под отблизо. Нямаше нищо на него, но следите й подсказваха, че е чистен с прахосмукачка наскоро. Остана клекнала и извика на Синди да дойде в стаята.
Младата жена влезе веднага.
— Какво има?
— Ти каза че нямаш „Дъстбъстър“, всъщност изобщо нямаш прахосмукачка, нали?
— Нямам. Защо питаш?
— Мокетът в нишата е чистен с прахосмукачка. Според мен онзи се е крил тук.
Карпентър се вторачи в старателно почистения мокет.
— Ние сложихме мокет, защото предишният собственик беше съхранявал тук кутии с боя, имаше петна по пода. Отдолу е голяма гадост.
— Кои „вие“?
— Съпругът ми и аз. Купихме къщата и след развода стана моя.
— А вратата… оставяш ли я отворена? За проветряване или по друга причина?
— Не, затварям я.
— Сигурна ли си, че затвори последния път, когато си изнесла оттук неща за кафенето?
— Сигурна съм.
— Добре. Виж какво… съжалявам, ясно ми е, че вероятно искаш да те оставим на мира, но ще помоля криминалистите да дойдат тук, за да потърсят следи в гардероба, може би и в цялата къща.
Карпентър посърна.
— Кога?
— Ще им се обадя още сега, ще се погрижа да стане колкото може по-бързо. Знам, че ти се натрапваме, но трябва да заловим онези мъже и се стремя да проверявам всичко. Предполагам, че такова е и твоето желание.
— Да, то се знае. Ти ще бъдеш ли тук с тях?
— Ако могат да дойдат незабавно, ще остана. Но след няколко часа започва поредната ми смяна. Ще се наложи да отида в участъка за началото й.
— Моля те, убеди ги да дойдат веднага.
— Ще се опитам. Ъъ… ти спомена съпруга си. Той още ли е в Лос Анджелис? Какви са отношенията ви?
— Тук е и нямаме проблеми помежду си, защото не се виждаме. Той живее във Венис.
Балард обаче долови ясно напрежението в гласа й и попита:
— С какво се занимава?
— С технологии. Развива нови фирми и подобни неща. Намира инвеститори.
Балард стана и трябваше да направи крачка, за да запази равновесие. Осъзна, че недоспиването вече я смачква.
— Добре ли си? — попита Карпентър.
— Нищо ми няма… само недостиг на сън. Как се отнесе бившият ти съпруг към решението ти да получиш къщата?
— Не беше против. Защо? Не че това му хареса, но… За какво са тези въпроси?
— Синди, налага се да задавам какви ли не въпроси. Не е толкова важно. На него ли пращаше съобщение?
— Моля?…
— Когато влязох в стаята за преглед днес, ти май набираше съобщение или се обаждаше на някого.
— Не, съобщението беше за Лейси в кафенето — казах й да крепи положението, докато се върна на работа.
— А съобщи ли й какво се е случило?
— Излъгах, че съм пострадала при злополука. — Синди посочи травмите по лицето си. — Трябваше да измисля някакво обяснение.
Балард се замисли по неволя — казаното от Карпентър сега би могло да затрудни съдебния процес, ако някога се стигнеше до него. Колкото и смахнато да изглеждаше, твърдението на защитата, че сексът е бил по взаимно съгласие, можеше да се загнезди в умовете на съдебните заседатели, ако някоя приятелка на предполагаема жертва заяви в съда, че изнасилване изобщо не е било споменато. Не беше много вероятно, Балард обаче знаеше, че все някога трябва да обясни това на Карпентър. Но моментът не беше подходящ.
— А ти ще споделиш ли с бившия какво се случи? — попита тя.
— Още не знам, но едва ли. Не го засяга. Пък и сега не ми се мисли за това.
— Разбирам те. Ще се обадя на криминалистите, ще видя дали са склонни да минат насам. Ти трябва да останеш в хола, ако не си против. Искам да претърсят твоята спалня.
— Може ли да си взема книгата, която чета? Под леглото е.
— Да, не е проблем. Само се постарай да не пипнеш нищо друго.
Карпентър излезе от стаята, а Балард извади телефона си. Преди да се обади на криминалистите, тя приклекна и снима мокета в гардеробната ниша с надеждата следите от прахосмукачката да се виждат. След това чу обещание от криминалистите да се появят най-много след час.
Отиде в хола и осведоми Карпентър, че техникът ще дойде скоро. После я попита дали в къщата има дистанционно, което отваря подвижната врата на гаража. Обясни, че не иска да пипа дръжката на вратата в кухнята. Дори с ръкавица можеше да заличи пръстов отпечатък.
— Използвам гаража като склад и просто оставям колата пред него или на алеята. Затова имам монтирано в колата устройство, което го отваря, има и бутон на стената в гаража до вратата към кухнята.
