— Ясно. Може ли да се отбием при колата и да използваме устройството?
Излязоха и Карпентър отключи колата си от разстояние. Стоповете примигнаха, но Балард не чу характерното щракане на ключалките.
— Твоята кола беше ли заключена? Питам, защото не…
— Да, заключих я снощи — прекъсна я Карпентър.
— Не чух щракане.
— Все едно, винаги я заключвам.
Балард се подразни от своя пропуск — трябваше първо да провери дали колата е заключена. Вече нямаше как да научи.
— Ще вляза от страната на пътника. Не искам да пипам дръжката откъм шофьора. Къде е устройството за отваряне на гаража?
— Под предното стъкло, над волана.
Балард отвори вратата и се пъхна в колата. Вече бе извадила от джоба своята връзка ключове и използва върха на ключа от апартамента си, за да натисне бутона. Измъкна се от колата и видя как вратата на гаража се вдига с гръмко скрибуцане на пружините.
— Винаги ли шуми така?
— Ами да, трябва да й сложа смазка или нещо подобно — сви рамене Карпентър. — Съпругът ми се занимаваше с това.
— Чуваш ли я как се отваря, когато си в къщата?
— Чувах я, когато бившият живееше тук и отваряше.
— Как мислиш, щеше ли да те събуди?
— Да. Разтърсваше цялата къща като земетресение. Значи смяташ, че те са…
— Още не знам, Синди.
Застанаха пред прага на отворения гараж. Карпентър беше права, тук нямаше място за автомобил. Вътре бяха натъпкани кашони, велосипеди и други вещи, а и три контейнера за обикновени отпадъци, за рециклиране и за шумата от двора. Виждаше се, че Карпентър съхранява вътре още консумативи за „Нейтив Бийн“. Имаше струпани прозрачни дълги опаковки с чаши и капачки и големи кутии с различни подсладители. Балард отиде при вратата към кухнята. Забеляза бутона за вратата на гаража — той беше на стената вляво от рамката.
Наведе се към ключалката на кръглата дръжка на вратата, но не видя признаци да е била човъркана.
— Значи не сме сигурни дали тази врата е била заключена.
— Не сме, но през повечето време е заключена — отбеляза Карпентър. — И вече казах, че гаражът си беше затворен.
Балард само кимна. Не сподели какво си представяше в момента — единият насилник е проникнал в къщата още преди Синди да се прибере от работа и се е крил в гардероба на спалнята за гости, докато тя се е къпала и е лягала да спи. Тогава се е измъкнал, за да я обездвижи, да закрие устата и очите й и да отвори на другия насилник.
Вдясно от вратата към кухнята имаше тезгях с всякакви принадлежности от кафенето. Инструменти бяха нахвърляни безразборно в отворена кутия. На тезгяха бе сложена отделно отвертка и изглеждаше, че е извадена от кутията. Балард се питаше дали насилниците са си носили инструменти, за да влязат с взлом, или са разчитали да намерят нещо подходящо в гаража на къща, обитавана от жена.
— Твоя ли е тази отвертка? — попита тя.
Карпентър доближи тезгяха и протегна ръка.
— Не пипай — възпря я Балард.
— Извинявай. Може и да е моя. Не мога да си спомня. Всички тези инструменти останаха от Реджи.
— Бившия?
— Да. Според тебе с нея ли са си послужили, за да влязат? Но как са се промъкнали в гаража? — изтъня от паника гласът на Карпентър.
— Не знам отговорите и на двата въпроса. Да видим какво ще намери криминалистът.
Погледна си телефона — техникът трябваше да дойде след четиресет и пет минути. И както се бе загледала в екрана, обади й се Хари Бош.
— Трябва да говоря с човека — обърна се тя към Синди. — Защо не се върнеш в хола засега?
Балард излезе пред гаража и прие обаждането, но се озърна припряно, за да попречи на Синди да докосне дръжката на кухненската врата.
— Недей! Съжалявам, но може ли да минеш отвън през входната врата?
Карпентър я послуша и тя каза:
— Здрасти, Хари.
— Рене, доколкото чувам, заета си в момента. Само исках да проверя откри ли досега нещо полезно в хронограмата?
Минаха няколко секунди, докато тя си спомни за кой случай и коя хронограма й говореше.
— Уф, не. Не можах дори да я погледна, повикаха ме да се заема със случай.
— Друго убийство ли?
— Не, серийни насилници, които вече търсим.
— Група ли са?!
— Да, особен случай — потвърди Балард. — Двамата действат в екип. Снощи са нападнали трета жертва, но тя ни се е обадила чак след като наминах при тебе.
Той мълчеше и Балард добави:
— Хари, чуваш ли ме?
— Да, мислех си нещо. Двама серийни насилници е голяма рядкост. Спонтанните групови изнасилвания се случват доста по-често. Двама с еднакви психични отклонения…
— Така си е. Занимавах се с това през целия следобед. Наричаме ги Среднощните.
— Щом са двама… сещаш се, с еднакви нагласи…
Той млъкна отново.
— Какво искаше да кажеш? — подкани го Балард.
— Просто при тях едно плюс едно не е равно на две — натърти Бош. — Настървяват се взаимно. Едно плюс едно вече е три… и стават по-необуздани в насилието. И след време изнасилването не им стига. Убиват. Рене, трябва да ги заловите по-скоро.
— Да не мислиш, че не знам?
— Извинявай. Ясно ми е, че ще се справиш. Както и да е, имам някъде тук една книга, която не е зле да прочетеш.
— Що за книга е?
