— Хайде да поприказваме със свидетелите.
— Бива.
Мур дойде при нея, преди да е доближила групата в нишата.
— Мислех, че ще си седиш в колата — подхвърли Балард.
— От какво имаш нужда?
— Добре ще е някой да отиде в „Холивуд Презбитериън“, за да провери какво става с пострадалия. Искаш ли да отскочиш дотам с колата?
— Гадост…
— Или разпитай свидетелите и семейството, докато аз съм там.
— Дай ми ключовете.
— Така си и мислех. Ключовете още са в колата. После ела да споделиш какво си научила.
Балард даде указания шепнешком на Родригес, докато вървяха към хората.
— Без насочващи въпроси. Просто искаме да знаем какво са видели, какво са чули, всичко което помнят, преди господин Рафа да падне на земята.
— Схванах.
Следващите четиресет минути минаха в кратки разпити на събраните тук, но никой от тях не бе видял как жертвата е била простреляна. Всеки поотделно описа хаотичното гъмжило на площадката, повечето празнуващи вирнали глави нагоре при настъпването на полунощ, когато фойерверките и куршумите запълнили небето. Никой не призна да е участвал лично, но казаха, че някои съседи в тълпата стреляли нагоре с оръжията си. Нито един свидетел не съобщи нищо толкова важно, че да си струва да бъде закаран в участъка за допълнителни въпроси. Балард записа адресите и телефонните им номера в бележника си и им каза да очакват обаждане от следователи в отдел „Убийства“.
След това повика Финли и Уотс настрана, за да ги попита за първите им впечатления от местопрестъплението. Обясниха й, че пострадалият бил в безсъзнание, когато дошли. Изглеждало, че е улучен от падащ надолу куршум — раната била на темето. Добавиха, че били заети предимно с успокояване на тълпата, накарали хората да се отдалечат от жертвата, за да има място за фелдшерите от линейката.
Тъкмо приключваше разговора с тях и се обади Мур от медицинския център „Холивуд Презбитериън“.
— Всички от семейството на жертвата са тук и след малко ще научат, че е починал — съобщи тя. — Какво искаш да правя?
„Искам да се държиш като компетентен детектив“ — помисли Балард, но не изрече думите.
— Задръж семейството там. Идвам при вас.
— Ще се опитам — каза Мур.
— Не се опитвай, а го направи — натърти Балард. — Ще дойда след десетина минути. Знаеш ли дали те говорят английски?
— Не съм сигурна.
— Добре, провери и ми изпрати съобщение. Ще доведа някого да говори с тях, ако е нужно.
— Според тебе какво е станало там?
— Твърде рано е да умуваме. Ако е било злополука, стрелецът се е изнизал набързо. Ако не е било злополука, нямам нито записи от камери, нито очевидци.
Прекъсна разговора и отиде при Родригес.
— Виктор, трябва да ме закараш в „Холивуд Презбитериън“.
— Няма проблем.
Балард уведоми Байрън къде отиват и го помоли да охранява местопрестъплението, докато се върнат.
Докато прекосяваше площадката с Родригес към патрулната кола, видя първите капки дъжд да падат на асфалта сред гилзите.
Родригес включи сигналните светлини, но не и сирената, за да стигнат по-бързо до болницата. Балард се възползва от тези минути, за да се обади в дома на своя лейтенант и да му каже какво е научила. Дерек Робинсън-Рейнълдс, началникът на детективите в Холивуд, отговори веднага — вече й бе пратил съобщение с искане да го осведомява за всичко.
— Балард, очаквах да се обадиш по-рано.
— Извинявай, шефе. Трябваше да говорим с неколцина свидетели, за да се ориентираме. Освен това научих току-що, че пострадалият е починал.
— Значи трябва да включа Западното бюро. Знам обаче, че всички там са заети с двойно убийство от вчера.
Западното бюро се занимаваше с разследването на убийствата. Робинсън-Рейнълдс беше готов да им прехвърли случая, но му беше ясно, че неговият колега начело на бюрото няма да се зарадва.
— Шефе, можеш да постъпиш и така, разбира се, но още не съм наясно какво се е случило. Мнозина са стреляли в полунощ. Не съм сигурна дали е злополука, или умишлено убийство. Отивам в болницата да огледам жертвата.
— Никой нищо ли не е видял?
— Поне никой от свидетелите, които са останали на мястото. Само видели как пострадалият паднал на асфалта. Онези, които са видели как е станало, са офейкали оттам, преди да се появят полицаи.
В краткото мълчание лейтенантът обмисляше какво да прави. Оставаше един квартал до болницата и Балард заговори първа.
— Шефе, нека аз продължа със случая.
Той не каза нищо и тя се постара да го убеди.
— Западното бюро е заето с двойното убийство. А с този случай дори не сме наясно. Нека продължа и сутринта ще видим докъде сме стигнали. Ще ти се обадя тогава.
— Не знам, Балард — каза лейтенантът накрая. — Не съм убеден, че ми харесва да обикаляш сама насам-натам.
— Не съм сама. С мен е Лайза Мур, забрави ли?
— Да бе. Нещо ново тази вечер?
Питаше я за Среднощните.
— До този момент — нищо. Вече сме пред „Холивуд Презбитериън“. Тук е семейството на починалия.
Това подтикна Робинсън-Рейнълдс да вземе решение.
— Ще изчакам с прехвърлянето на случая към Западното бюро. Засега. Дръж ме в течение по всяко време, Балард.
— Разбрано.
— Добре, действай.
