Щом той прекъсна, телефонът на Балард избръмча заради съобщение. Родригес спираше зад колата на Балард, която Мур бе оставила на място за линейки.
— С Тирето ли говори? — попита Родригес. — Какво каза?
С прякора Тирето повечето хора в участъка наричаха Робинсън-Рейнълдс зад гърба му. Балард прочете съобщението от Мур: „Никой от тях не говори английски“.
— Разреши ни да продължим — подхвърли тя на Родригес.
— И аз ли? — попита той.
— Вероятно ще имам нужда от тебе и тук.
— Сержант Байрън ми нареди да се върна на местопрестъплението колкото може по-бързо.
— Сержант Байрън не отговаря за разследването. Ще ме придружаваш, докато не те освободя.
— Добре, ясно… но ти му кажи.
— Ще му кажа.
Балард намери Мур в чакалнята на спешното отделение сред група от плачещи жени и един тийнейджър. Семейството на Рафа бе научило току-що за смъртта на своя съпруг и баща. Съпругата, трите пълнолетни дъщери и момчето преливаха от потрес, скръб и гняв в различни съотношения.
— Олеле… — промълви Родригес, докато ги доближаваха.
Никой не обича да го залива вълната от мъка след новината за неочаквана смърт.
— Виктор, чувала съм, че искаш да станеш детектив някой ден — подхвърли Балард.
— О, така си е.
— Добре, значи ти възлагам да помагаш на детектив Мур в разговора със семейството. И не само да превеждаш. Задавай въпроси. Знаят ли да е имал врагове, какви са били връзките му с „Лас Палмас“, кой друг е бил пред сервиза тази вечер. Искам от тебе имена на хора.
— Ясно, а ти? Къде ще…
— Трябва да огледам трупа. След това ще дойда при вас.
— Разбрах.
— Чудесно. Предай на детектив Мур какво ти заръчах.
Балард се отдалечи от него и се отправи към регистратурата. Скоро я заведоха обратно при сестринския пункт в средата на спешното отделение. Наоколо имаше много ниши за преглед и лечение, разделени с плътни пластмасови завеси. Тя попита една сестра дали тялото на починалия от огнестрелна рана вече е било преместено и чу, че още чакат екип от моргата да го прибере. Сестрата й посочи една от закритите ниши.
Балард отмести пастелнозелената завеса, вмъкна се в нишата и пак я затвори. Трупът на Хавиер Рафа беше сложен по гръб. Никому не бе хрумнало да го покрие. Синята работна риза с името му на овален стикер беше разкопчана, на гърдите личаха остатъци от гел, вероятно от опитите да бъде реанимиран с електростимулация на сърцето. Имаше и белезникави петна по кафявата кожа на гърдите и шията. Очите зееха отворени, от устата му се подаваше гумено приспособление. Балард знаеше, че са го поставили преди електрошока.
Тя извади чифт черни латексови ръкавици от чантичка на колана си и ги сложи на ръцете си. Обърна внимателно главата на мъртвеца, за да намери входната рана. Косата беше дълга и къдрава, но раната се забелязваше в задната част на темето под слепнатите от кръвта кичури. Съмняваше се при такова разположение на входната рана да има и изходна. Куршумът още беше в главата, което улесняваше криминалистите.
Наведе се още малко, за да огледа раната отблизо. Явно беше от малокалибрен куршум, забеляза и че има опърлени косми. Значи цевта на оръжието е била на двайсетина сантиметра от главата при изстрела. Видя и миниатюрни парченца изгорял барут в косата на Хавиер Рафа.
И вече беше наясно, че това не е злополука. Рафа е бил убит. Престъпник се е възползвал от секундите, когато всички са зяпали нагоре в полунощ и наоколо са ехтели гърмежи, за да доближи оръжие до главата на Рафа и да натисне спусъка. В този миг Балард проумя, че иска да поеме случая — щеше да си мълчи за своето заключение до момента, когато ще е късно да прехвърлят разследването на друг полицай.
Знаеше и че това може да бъде пътят към собственото й избавление.
Балард пак закри нишата със завесата и се върна при сестринския пункт, за да не пречи на минаващите в пълното спешно отделение. Извади телефона си и набра номера на екипа по борба с бандитизма в холивудския участък. Никой не отговори. Тя се обади на дежурния. Чу гласа на сержант Кайл Далас и го попита кой от екипа е нощна смяна.
— Трябва да са Дженсън и Кордеро — отговори той. — И май сержант Дейвънпорт е някъде наоколо.
— В участъка ли са, или навън?
— Току-що видях Кордеро в стаята за почивка и ми се струва, че всички са се прибрали, след като отмина пукотевицата.
— Добре, ако ги видиш, кажи им да не мърдат никъде. Трябва да говоря с тях. Ще дойда скоро.
— Ще предам.
Излезе в чакалнята през автоматичната врата на отделението и видя Мур и Родригес, седнали в един ъгъл със семейството на Рафа. Рене се подразни, че Мур не е предпочела да говори с всеки поотделно. Напомни си обаче, че Мур е свикнала с разследването на сексуални посегателства, при което обикновено говори с жертвата насаме. Нямаше подходящ опит, Родригес пък нямаше никакъв опит в разпити.
Забеляза, че синът е седнал встрани от групичката и се озърта към Мур над раменете на две от сестрите си. Изглеждаше достатъчно млад, за да е ученик, значи имаше шанс да говори английски.
Отиде при него, докосна рамото му и прошепна:
— Говориш ли английски?
Момчето кимна.
— Ела с мен, моля те — добави тя.
