Образуваха се няколко малки групички. Джери Питърсън се обърна към Иневър и започна да задава въпроси. И двамата изглеждаха ядосани, макар Джери да се владееше много по-добре. Гил отиде при Рави и подхвана някаква дискусия. След малко направи знак на Даниел да се присъедини към тях. От всички присъстващи в залата единствено Рави можеше да се смята за експерт по биотехнологиите. Подозирах, че той, а не Арт, ще трябва да приключи историята с «Био-уан».
Арт остана да седи на масата; пиеше чаша след чаша минерална вода. Това едва ли щеше да му помогне да запази досегашната си позиция във фирмата.
Даян дойде при мен и Лиза. Усетих Лиза да се напряга.
— Лош ден за «Ревиър» — отбеляза тя. Кимнах. — Но ако има проблем с лекарството, не можем да се преструваме, че той ще отпадне самичък — продължи тя. — Гил беше прав. Ще накараме Рави да го анализира.
— «Ревиър» ще загуби милиони. Стотици милиони — ненужно напомних аз.
— Тази печалба досега беше само на хартия.
Постояхме, без да говорим, замислени за нерадостното бъдеще на фирмата.
После тя ни погледна. Усещах напрежението в стоящата до мен Лиза, но не смеех да я погледна в лицето.
— Е… успех на двама ви — усмихна ни се Даян и се обърна, за да отиде при Гил и Рави.
— Кучка — прошепна Лиза.
Не ѝ възразих. Но и не бях толкова сигурен.
34.
Беше прекрасно да се събудя с Лиза до мен в собственото ни легло. Позадържахме се преди да станем, но в крайна сметка аз се отправих към банята, а Лиза тръгна на лов за закуска. Двайсет минути по-късно чух входната врата да се хлопва. Излязох изпод душа и започнах да се бърша. Бях зверски гладен.
— Какво донесе, Лиза? Надявам се този път нещо топло?
Лиза винаги носеше последното нещо, извадено от фурната в близкото магазинче за закуски. Стига да не бяха ръжени хлебчета с кимион, на мен ми беше все едно.
Не получих отговор.
— Лиза?
Излязох от банята и отидох в кухнята. Лиза бе сложила плика с поничките на масата. Гледаше вестника. После, без да ми каже нито дума, ми го подаде.
«Бос на «Био-уан» намерен мъртъв» крещеше заглавие с едри букви. Под него беше изкривената в гримаса физиономия на Иневър.
Прегледах набързо материала. Доктор Томас Иневър беше намерен обесен в апартамента си в Нютън. Полицията не бе направила никакъв коментар, но за нас бе повече от ясно какво се е случило.
— Самоубийство — казах аз. Лиза кимна. — Пише ли нещо, което да го свързва с баща ти?
— Засега нищо — отговори Лиза. — Но знам, че ще има.
Малко по-късно ми се обади Гил и ми каза на следващата сутрин да отида в «Ревиър». Всичко бе простено, а работата не чакаше.
Предварителният анализ на Рави бе потвърдил мнението на Лиза. Имаше значителна вероятност «Неуроксил-5» да е опасен за хората. Наблюдаваше се ясна тенденция към увеличаване на риска от инсулт с увеличаване продължителността на вземане на лекарството. Макар такива данни за дългосрочната му употреба да отсъстваха, поради едногодишния период на програмата можеше да се приеме, че в крайна сметка това «лекарство» ще вкара в гроба всички, които са го вземали. Изпитанията бяха прекратени незабавно, анонимността на фаза три бе снета, Комисията по контрол над храните и лекарствените препарати бе информирана, както впрочем и всички клиники, ангажирани в програмата. Всичко това бе описано накратко в съобщение за пресата.
Реакцията на пазара бе предсказуема. Котировката се срина от петдесет и пет долара на долар и три осми и в резултат цената на компанията падна от близо два милиарда долара на около петдесет милиона. Делът на «Ревиър» се редуцира от триста и четиридесет милиона на осем и половина. Никой не се изплъзна без ужилване, може би единствено с изключение на Даниел. Той се държеше като замаян от тежкия удар, но не беше много убедителен. Нямах никакво съмнение, че този мръсник беше продал каквото има на максимална цена.
Разбира се, песимистичното съобщение за пресата на «Био-уан» относно вредните странични ефекти беше само една от причините за срива на котировката на фондовата борса. Около смъртта на Томас Иневър се разкриха достатъчно подробности, за да бъдат изплашени дори и най-оптимистично настроените акционери. Пресата задълба на широк фронт и скоро наяве излязоха нелицеприятни тайни: измамата с «Неуроксил-5», открадването на идеите от австралийския изследователски институт, убийствата на Франк Кук и Джон Чалфонт.
Полицията правеше всичко по силите си да не се обвързва с конкретна хипотеза, но пресата не се поколеба да назове злосторника: Томас Иневър беше убил, за да опази лекарството, на което бе посветил живота си — същото, което бе откраднал от своята австралийска алма-матер. Светът на биотехнологиите бе разобличен като свят на зло, на тайни и на егоцентрични маниаци. Акциите на всички компании в тази сфера паднаха за пореден път.
