Гил ме изгледа странно за няколко секунди, сякаш се питаше дали не е допуснал грешка да ми повярва толкова лесно и бързо. После се усмихна.
— Разбира се… един момент. — Отиде при писалището си и прелисти ролодекса. — Гарднър Филипс. Стар мой приятел и прекрасен адвокат с опит в защитата. Ето номера му.
И ми подаде картичката, а аз си преписах данните от нея.
— Благодаря. Надявам се да не ми се налага да му се обаждам. — И понечих да стана.
— Момент, Саймън. Има още нещо, което бих искал да те попитам.
— Какво?
— Става дума за «Нет коп». Какво смяташ да правиш там?
— Както ти казах, решил съм засега да не се отказвам от тях. Компанията има средства да просъществува още около месец. Крейг Дохърти и аз се опитваме да намерим други източници за финансиране изработването на прототипа на комутатора.
— Как се движат нещата?
— Засега нищо съществено. Но едва сме започнали.
— Ясно. Безпокоя се за Крейг Дохърти. Мисля, че Франк може би беше прав за него.
Погледнах го остро.
— Какво искаш да кажеш?
— Посети ме миналата седмица. Заплаши ме, каза, че щял да изнесе в пресата как «Ревиър» не е изпълнила договорните си задължения към него.
Простенах. Как бе могъл Крейг да направи подобна дивотия?
— И ти какво му каза? — тревожно попитах аз.
— Казах му да се маха от офиса ми. И още, че няма да допусна да бъда изнудван.
— Вероятно е бил само много разстроен — опитах се да го оправдая аз. — Страшно се ядоса, когато му съобщих, че се оттегляме.
— О, няма никакво съмнение, че е бил ядосан. Но както каза Франк, това се отразява на неговата преценка. И никак не беше умно да ме заплашва.
— Струва ми се, че вече се е поуспокоил. Ще се погрижа да не се повтаря.
— Саймън, той се държа просто глупаво. И ако може да постъпи глупаво веднъж, вероятно е в състояние да постъпи глупаво и втори път.
Разбирах опасенията на Гил. И те бяха основателни.
— Кажи какво би искал да направя.
Гил помълча.
— Вярваш ли, че можеш да спасиш нещо от тази инвестиция?
— Вярвам. Не обещавам нищо… — погледнах го многозначително, за да му покажа, че съм усвоил урока, и той се усмихна, — но ще направя всичко по силите си.
— Окей, направи го. Продължавай да се занимаваш с «Нет коп». Измъкни оттам каквото можеш. Но предупреди Крейг Дохърти, че прошепне ли нещо пред пресата — говоря за нещо, което може да навреди на репутацията на «Ревиър» — ще го уволня от «Нет коп» и ще се погрижа да забрави какво е това кредит в този град!
— Ще му предам.
— И за какво беше всичко това? — попита Даниел, когато се върнах в стаята на съдружниците.
— Гил искаше да знае дали не съм убил Франк. Изглежда, съм любимият заподозрян на всички.
— Гарантирам ти, че си моят — увери ме Даниел.
— Благодаря ти за подкрепата.
— А полицията има ли някакви идеи кой може да го е извършил?
— Не ми е известно. Убеден съм, че ще намерят по-подходящ от мен.
— Горкият — каза Даниел. — Не знам какво ще стане с «Ревиър» без него.
— И аз се питам. — С изключение на сделката с «Био-уан», Франк беше най-способният инвеститор на «Ревиър». Досието на Гил беше доста шарено, това на Арт бе отчайващо… е, пак с изключение на «Био-уан». Рави и Даян имаха някои обещаващи инвестиции, но все още бе рано да се каже ще стане ли от тях нещо, или не. Но Франк — Франк несъмнено беше отличен инвеститор. Той олицетворяваше гласа на предупреждението, гласа на здравия разум, гласа, в който Гил се вслушваше, когато предстоеше да се вземе трудно решение.
— Къде е Джон? — попитах аз.
— Болен е.
— Хм, сигурно е сериозно. Изглежда така напращял от здраве, че човек не може да си го представи да се въргаля в леглото.
— Смъртта на Франк му се отрази доста зле. Нали знаеш колко много работиха заедно напоследък — напомни Даниел. — А, между другото… миналия уикенд се видях с Джеф Либерман в Ню Йорк.
— Интересува ли го «Нет коп»?
— Напълно е възможно. Обади му се.
Въздъхнах.
— Може би. Като налея малко разум в главата на любимия ми побъркан изпълнителен директор на фирмата.
Крейг явно си бе възвърнал част от оптимизма. Излезе да ме посрещне с пружинираща походка и все така по джинси, маратонки и тениска.
— Здрасти, Саймън. Как я караш?
— Опасявам се, не чак толкова добре, Крейг.
— Да, чух за Франк Кук. Съжалявам. Ела в офиса.
Минахме през залата с инженерите към стъклената кабинка в ъгъла.
— Е, има ли някакъв шанс «Ревиър» да промени решението си за парите сега? — с надежда попита Крейг.
Въпросът му ме смая.
— Искаш да кажеш след случилото се с Франк?
— Да. — Той ме погледна очаквателно.
— Не, Крейг, никакъв.
— Лошо — каза той и изглежда, едва сега разчете изражението ми. — Май зададох неуместен въпрос, а?
— Може да се каже така, Крейг — отговорих аз. — Ще ти кажа още, че идеята да се опитваш да заплашваш Гил Апълби не е от най-добрите, които са ти хрумвали. Интересно в коя част от тялото ти е възникнала?
— Виж, бях ядосан. Бях отчаян. Бях готов да направя всичко!
— Добре, мога да ти разкрия, че не си успял да впечатлиш Гил. Всъщност той ми поръча да ти предам, че ако гъкнеш нещо пред пресата, ние направо ще те уволним.
— Не можете да го направите — сопна се Крейг.
