Край масата цареше тишина. Нямаше повече въпроси. Започвах да се отпускам. Сигурно щях да успея.
— Франк, нали двамата със Саймън започнахте тази сделка? Какво е твоето мнение?
Погледнах елегантния си тъст. Въпреки петдесет и седемте му години, косата му все още бе светлокестенява, тялото му — атлетично, а лицето му — по мъжки красиво. Беше в един от многобройните си костюми — този бе в деликатно каре. Но очите му, които обикновено блестяха с мека добрина, този път бяха неспокойни.
— Не знам, Гил. Конкретният случай поставя някои проблеми.
Какво? Това изобщо не беше предвидено. От Франк се очакваше да бъде на моя страна.
Тишината се сгъсти. Всички преместиха погледите си от Франк върху мен.
— Да? — подкани го Гил.
— Саймън е подредил информацията в справката си доста добре — отбеляза Франк и посочи листата пред себе си. — Но ми се струва, че е направил погрешни изводи. Днес конкуренцията е много по-силна, отколкото преди половин година. Може би трябва да се замислим над този факт.
— Но Крейг е помислил за това — напомних аз. — Точно по тази причина е ускорил етапа на разработката! Екипът, който е събрал, е по-добър от всеки друг в малките компании, а големите както винаги се бавят.
Франк се намести на стола си. Плътният му глас винаги успяваше да прикове чуждото внимание.
— Имам известни съмнения и относно Крейг Дохърти — каза той.
Видях с периферното си зрение, че фразата накара Гил да трепне. Инвеститорите имат свой кодекс, съгласно който бизнесът може да бъде изоставен, но не и хората. Усъмниш ли се веднъж в някого, много трудно е да не се усъмниш и в онова, с което се занимава.
— Ти го хареса преди половин година, Франк — обади се Арт. — Какво се е променило? — Арт не пропускаше възможност да изкаже съмнения в способността на Франк да преценява. Двамата с него водеха изтънчена борба кой да стане дясна ръка на Гил.
— Вярно е. На всички ни хареса. — И действително, Крейг бе представил своя проект пред съдружниците по начин, допаднал на всички. Енергията, убедеността и отличното му познаване на материята ни бяха впечатлили без уговорки. — Но онова, което видях междувременно, ме кара да мисля, че на него не може да се разчита. Той толкова силно вярва в успеха на фирмата си, че губи реална преценка за света около себе си. Първоначалният план действително предвиждаше дванайсет месеца за разработка на прототипа и това бе доста натегнат срок. Просто няма как да свършиш същата работа за половината време, без да направиш компромиси. А в този бизнес няма как да направиш компромиси, без да влошиш качествата на изделието.
— Но той работеше по осемнайсет часа на ден, седем дни в седмицата! — възразих аз. — Този човек е забравил какво значи сън. А и екипът му положи не по-малко усилия.
— Значи ги пришпорва прекалено силно — отбеляза Франк. — Така ще направи още повече издънки.
— Значи според теб трябва да изоставим «Нет коп», така ли? — попита Гил.
Франк не отговори веднага. Наведе се напред и разтри брадичка, както го бях виждал да прави стотици пъти, преди да отпрати с празни ръце поредния нещастен предприемач, дошъл при нас да търси начин, по който да финансира своята мечта. Погледът ми търсеше да срещне неговия, но напразно.
— Поехме риск с първите два милиона. Няма как, такава е съдбата на инвеститора. Но пазарът се изтегли от нас, а човекът, на когото заложихме, губи перспективата. Днес сделката изглежда по-различно. Ще е голяма грешка, ако загробим още три милиона.
Ах, този мръсник! Усетих, че изпадам в паника. Ако незабавно не предприемах нещо, това беше краят за «Нет коп». Знаех, че сделката е добра. Чувствах го. Бях дал дума и това бе най-важното. «Нет коп» бе смисълът в живота за Крейг и аз му бях обещал подкрепа. Просто не бях подготвен за никакъв друг вариант.
— Не съм съгласен — казах аз и не чух, а по-скоро усетих как седящият до мен Даниел Хол, младши сътрудник, рязко си пое дъх. Младшите сътрудници не могат да изказват несъгласие със старшите партньори в «Ревиър». — Съжалявам, Франк, но според мен Крейг е направил точно каквото е трябвало. Пазарът смята, че неговите комутатори са по-добри от всички останали. Той е заложил в своя продукт най-съвременните методи за сигурност на данните и най-добрите алгоритми за шифроване, а това е именно онази функционалност, която големите телекомуникационни компании и доставчиците на Интернет услуги търсят днес. Та той просто е необявеният победител.
Гил слушаше. Когато свърших, погледна към Франк.
— Да, техническите му спецификации са по-добри от тези на конкурентите — съгласи се Франк. — Но съвсем не съм сигурен, че ще може да ги реализира…
— Но нали точно затова му трябват парите за прототипа! — прекъснах го аз. — За да докаже на практика, че той отговаря на проекта!
Франк не отговори веднага. Помълча известно време, а след това се усмихна за пръв път тази сутрин:
— Възхищавам се на ентусиазма на Саймън. Трябва да призная, че в началото сделката изглеждаше превъзходна. Но не и сега. Съжалявам, Саймън.
Сделката умираше, пропадаше…
