— Но ние не можем да се изтеглим сега! — протестирах аз. — Казахме на Крейг, че ще му прехвърлим следващия транш, когато покрие техническите изисквания. Е, добре, той ги покри. И това е записано в инвестиционното споразумение.
— Винаги има начин да излезем от едно инвестиционно споразумение, Саймън — отговори Франк. — Още сега се сещам за няколко клаузи, които могат да ни отърват.
Замълчах. Бях загубил дар слово. В този момент някой ме бутна под масата.
— Откажи се — тихо прошепна с ъгълчето на устата си Даниел.
Но не можех.
— Франк — започнах аз, — сключили сме споразумение. Коректно е да се придържаме не само към буквата, но и към духа му. И на двама ни е известно, че Крейг смята обещаните му три милиона за сигурни. Аз самият бях уверен в това.
Франк не отговори. Вместо това погледна Гил.
Гил дълбоко въздъхна.
— Окей, превеждаме ли допълнителните три милиона? Франк, ти предполагам си против?
Франк кимна.
— Арт?
— Не.
— Рави?
Рави погледна справката ми през половинките стъкла на очилата си. С къдравата си сива коса, папийонката и голямото си кафяво лице той приличаше повече на професор, отколкото на инвеститор финансист. Замисли се за момент, но настроението на партньорите беше повече от ясно. Поклати глава.
— Даян?
Даян бе изслушала диалога ни внимателно. Сега всички погледи бяха обърнати към нея. Седеше, изправила гръб. Тъмната коса подчертаваше високите ѝ скули. Малките ѝ деликатни устни бяха замислено присвити.
— Мисля, че трябва да продължим по избрания път — каза тя след дълго мълчание. — Разбирам аргументите на Франк, но помня и момента, когато сключихме споразумението. Тогава знаехме, че става дума за пет милиона. Пазарът обаче е доста оживен и съм склонна да приема, че разполагаме с победител.
Дарих я с бърза усмивка. Подкрепата ѝ беше недостатъчна и закъсняла, но не можех да не ѝ бъда благодарен.
Гил я изслуша с уважение и кимна:
— Благодаря ти, Даян.
Всички замълчахме и зачакахме Гил да подреди листата пред себе си. Той явно имаше нужда да помисли. Накрая Гил се облегна, скръсти ръце и обяви присъдата:
— Не.
Сега погледите бяха върху мен. Почувствах думата като плесник върху лицето си. Бях провалил сделка. Някъде бях сбъркал и нещо ми подсказваше, че грешката няма нищо общо с «Нет коп», а по-скоро с «Ревиър». Трябваше да намеря време да опипам почвата по-внимателно, да разшифровам що за човек е Гил. И в никакъв случай не трябваше да позволявам на Франк да ме издебне от засада.
Гил явно изпитваше някакво съжаление към мен.
— Съжалявам, Саймън. Присъединявам се към Франк. Когато една сделка започва да се дъни, най-добре е да минимизираш загубите. Научихме този урок с годините и трябва да ти призная — по трудния начин. Сега искам от теб да седнеш с адвокатите и да обмислите как да го поднесете на «Нет коп». Не желая да губя двата милиона, ако мога да го избегна.
— Без допълнителните три с «Нет коп» е свършено — прошепнах аз.
— Ами… спасявайте каквото можете — нареди Гил.
Първата ми провалена сделка! Удар по самочувствието, но щях някак да го преживея. Може би дори щеше да ми бъде добър урок в кариерата на рисков инвеститор. Това, с което ми бе трудно да се примиря, бе, че нямаше как да изпълня дадената дума.
— Не мога да го направя — казах аз.
Гил остро ме погледна:
— Мисля, че не разбираш, Саймън. Изказа си аргументите. Изслушахме те. Решихме да се оттеглим. Твоята работа сега е да го направиш и нищо повече.
— Ние имаме моралния ангажимент да предоставим на «Нет коп» обещаните средства. Аз съм поел този морален ангажимент. И не мога да отстъпя от думата си.
Арт, който до момента бе мълчал, изведнъж се намеси:
— Ей, я престани да ни се правиш на английски джентълмен. Ако не си го разбрал, това тук е бизнес. Заставаме зад победителите, а когато престанат да побеждават, ги изоставяме. Лоша работа, но това е начинът, по който правим пари за нашите инвеститори.
Гил вдигна ръце, за да спре тирадата му.
— Окей, Арт, окей — простичко каза той и се обърна към мен: — Ценя честността ти и вярвам, че ще има място за нея по пътя, по който вървим в «Ревиър». И съм съгласен, че имаме морален ангажимент да инвестираме още средства, при положение че сме доволни от начина, по който се е развивал бизнесът. Само че не сме. — Гил ме погледна, но аз бях неспособен да реагирам адекватно. — Инвестиционните решения трябва да се базират на реалностите на пазара — продължи той. — Конкретната реалност е, че партньорите не искат да инвестират. И решението не е твое, а наше. От теб се иска единствено да го изпълниш.
Всички ме гледаха.
— Не мога — казах аз, взех си писалката, прибрах си бележника и напуснах залата.
Седях пред бюрото си в празния офис, който споделях с другите двама младши съдружници, а мозъкът ми се опитваше да смели случилото се.
