— Открихме това впоследствие. Извадихме го от екипа, изкупихме дела му, продължихме развойната дейност по нашия продукт и ето ни пред вас.
— И ни излъгахте — напомни Арт.
— Не, не сме ви лъгали — енергично възрази Хехт. — Току-що ви разказах цялата истина.
— Но сте излъгали госпожица Зарили.
— Даян? — каза Хехт и се обърна към нея явно за помощ.
Даян не отговори веднага. Вече бе възвърнала самообладанието си. Разбираше, че лежащите пред нея възможности са много деликатни. Не искаше да изглежда слаба нито пред Хехт, нито пред инвестиционния комитет, но и не искаше да слага край на сделката.
— Не съм му задавала този въпрос, Арт — взе накрая решение тя, — а трябваше да го направя. Но трябва да ти кажа, Боб, че щеше да е много хубаво от ваша страна, ако ме бяхте информирали за нещо, което не съм могла да предполагам.
— Дяволски си права — заключи Арт. — Сега защо не кажем на тези нещастници да се разкарат и да се залавяме с полезна работа?
Хехт почервеня. Един от колегите му, главният финансов директор на «Тетраком», изглеждаше на ръба да избухне.
— Арт! — отсече Гил. — Достатъчно! Благодаря ви, господин Хехт — каза той с усмивка. — Презентацията ви бе изключително интригуваща. След малко Даян ще ви уведоми за решението ни.
Настъпи неловка тишина. Екипът на «Тетраком» си събра материалите и се изниза от заседателната зала, следван от Даян. Тя ги отведе в една от приемните за преговори, където се бяхме разбрали да изчакат решението на комитета, и след секунди се върна.
Почервенял, Гил ядосано гледаше Арт. Престижът на фирмата за него бе най-важното нещо, а поведението на Арт само го уронваше. Несъмнено подозираше, че Арт е пиян. И сега вече знаеше, че неговото пиене може да нанесе големи вреди на фирмата.
— Би ли излязъл, докато обсъдим сделката, Арт? — с леден глас помоли той.
— Няма да стане — заяви Арт. — Аз имам силни възражения срещу тази сделка.
— Това вече всички го разбрахме.
— Ако не бях задал въпросите си, вие никога нямаше да получите тези отговори — изтъкна Арт. — Освен това аз съм партньор в тази фирма. Нося отговорност пред инвеститорите. И най-сетне имам правото да участвам във вземането на инвестиционни решения.
Неочаквано за всички ни Арт говореше напълно свързано.
— Отлично — съгласи се Гил. — В такъв случай можеш да останеш. Даян, как предлагаш да постъпим?
— Първо, искам да се извиня — започна тя. — Мое задължение беше да задам въпросите на Арт. Благодаря му. — И тя очарователно му се усмихна. Той неопределено изсумтя. — Обаче аз продължавам да вярвам в сделката. Така че искам да ви помоля за съгласие да инвестираме, при положение че разказаното от Боб Хехт се потвърди.
— Той може да крие какво ли още не — каза Арт.
— Струва ми се, че ни казва истината. Но тези неща могат много лесно да се проверят. И точно това ще направя.
— Бих могъл да ти помогна в това — предложи услугите си Гил. — Още повече че желая лично да чуя отговорите на колегите от другите фирми.
— Благодаря ти — каза Даян. — Саймън и аз свършихме доста работа по подготовката на тази сделка и аз съм убедена, че пред нас е възможност, която няма да бъде пропусната от конкуренцията, ако необмислено се откажем. Сами видяхте управителното им тяло, запознати сте и с инвестиционния меморандум, изготвен от Саймън. Бих желала да получа одобрението ви.
— Моето няма да получиш — уведоми я Арт. — Тези хора са лъжци и мошеници, а що се отнася до това — той презрително повдигна ъгълчето на моя меморандум, — никога досега в цялата си кариера не съм виждал по аматьорска подготовка на сделка.
— Достатъчно, Арт — за кой ли път днес го сряза Гил. — Добре, нека гласуваме. Даян, ти, предполагам, си за? — Даян кимна. — Рави?
Рави бе слушал, без да пропуска нищо. Той по правило избягваше да изказва отношение по принципни въпроси, свързани с фирмената философия, но не се боеше да взема инвестиционни решения. Точно в моменти като настоящия вземането на непредубедено решение бе най-доброто за нас. Той свали очилата си и замислено започна да ги бърше.
— Бих искал да съм съвсем сигурен, че Хехт не крие още нещо важно за нас — каза накрая той. — И освен това бих искал да се запозная с отговорите на колегите от другите фирми, след като се свържете с тях. Говоря естествено за фирмите, които са посетили миналата година. Но ако информацията се потвърди, тогава мисля, че можем да отидем напред.
— Арт? — изморено се обърна към него Гил.
— Тая няма да я бъде! — отсече той и войнствено изгледа шефа на фирмата.
Това вероятно му беше и грешката. Гил беше неспокоен и ако Арт бе играл по-деликатно на струнката на неговата неувереност, може би щеше да успее да развали сделката на Даян. Франк със сигурност щеше да знае как да подходи в такава ситуация. Работата бе, че Гил никога нямаше да толерира открита война между служителите на фирмата.
— Отиваме на сделка — решително каза той.
