На Крейг явно не му стана приятно да го спирам точно когато се е разгорещил, но все пак кимна.
— Окей.
— Бил ли си в района на тресавището при Удбридж в съботата, когато беше убит Франк Кук?
— О — каза Крейг. Повдигнах вежди. — Да, би могло да се каже, че бях. Сигурно някой ме е видял. — Кимнах на свой ред. Крейг се замисли. — Знае ли полицията?
— Още не. — Трудно беше да се направи директна връзка между описанието на госпожа Бауман и Крейг. За полицията засега той оставаше само един от стотиците хора, с които Франк бе контактувал покрай служебните си задължения.
— Добре.
Позамислих се. Следващият въпрос, който се налагаше да задам, бе труден за изговаряне, но се налагаше:
— Крейг… ти ли уби Франк?
Не ми отговори веднага. Вместо това пое дълбоко въздух през носа си, помълча още малко и накрая каза:
— Не.
— Това ли си мислеше, когато изглеждаше така необяснимо доволен от себе си точно преди той да бъде убит?
— Не, не беше това.
— Какво?
— Какво «какво»?
— Какво си правил в Удбридж? — Започваше да ми омръзва да му вадя думите с ченгел.
— Малко е трудно да се обясни.
— Опитай все пак — предложих аз. — Виж, Крейг, ако не си го разбрал, аз съм нароченият за убиец. И ако си бил там, когато са убивали Франк, предполагам схващаш, че имам нужда да получа някои отговори.
— Е, добре. — Той сви рамене и отиде в ъгъла на кабинета, където имаше заключен шкаф. Извади от него плътен кафяв плик и ми го подаде. Вътре имаше към дузина черно-бели снимки.
Бяха снимки на Франк и някого. Мъж. Не бяха откровено сексуални, но естеството на връзката им бе пределно ясно. На една от снимките двамата се държаха за ръце. На друга ръката на Франк беше през кръста на мъжа. Третата беше запечатала целувка по бузата.
Другият беше… Джон.
Сега разбрах смисъла на думата «потресен». Тези снимки просто нямаха смисъл!
А може би имаха? Колкото повече мислех за тях, толкова повече неща ми се изясняваха. Като начало например, те обясняваха защо Франк бе напуснал майката на Лиза. Обясняваха и защо никой не бе виждал Франк с приятелка. Симпатичен мъж като Франк сигурно е трябвало да полага много усилия, за да избегне трайно забъркване с друга жена. Изглежда, той се бе справил.
Сега си спомних къде бях виждал онази химикалка с надпис «Оукуд Аналитикс» — на бюрото на Джон в «Ревиър». Бях я използвал, за да му оставям бележки, когато го търсеха по телефона. И книгата за «Досиетата X» на масичката в дневната — спомних си, че Джон обича този сериал.
Но как да повярвам, че Франк е бил гей? Никога, никога не ми бе хрумвала подобна мисъл. Той не се вписваше в гей стереотипа, може би с единственото изключение, че се обличаше подчертано спретнато. Сетих се за отпуска, който веднъж бе прекарал във Флорида. Спомних си как умело бе «забравил» да спомене къде точно отива и едва по-късно бяхме разбрали, че е по островчетата там — ключ, но за този, който може да го разчете. Никой от нас обаче не бе търсил ключ към идентичността на Франк, най-малко от всички Лиза.
Джон… Джон беше по-очевиден. Макар да бяхме работили заедно близо две години, аз го познавах много по-бегло, отколкото познавах Даниел. Той определено бе държал личния си живот личен. Имаше митична «приятелка», удобно за него живееща чак в Чикаго. Сега си спомних, че преди може би година Лиза бе подметнала, че Джон може да е гей. Аз бях изразил енергично несъгласие и бях забравил за коментара ѝ.
Само преди два дни Джон ми бе казал, че наближава моментът да каже на баща си кой е той всъщност. Вече разбирах смисъла на думите му.
В съзнанието ми изникнаха десетки въпроси. Откога датираше тяхната връзка? Сериозни любовници ли бяха били? Изглежда, достатъчно сериозни до момента на смъртта на Франк. И естествено въпрос номер едно: означаваше ли това, че Джон е убил Франк?
— Кога си ги направил?
— Вечерта преди Франк да бъде убит. Проследих ги от Бостън по пътя до Удбридж и се повъртях наоколо с фотоапарата. Снимах ги, когато бяха на верандата. Използвах телеобектив.
— А в събота? Видя ли го и в събота?
— Не. Тогава отидох към обяд. Колата на Джон не беше там. Франк прекара по-голямата част от деня, поправяйки лодката си. Ти пристигна, когато той току-що се бе прибрал.
— Значи си ме видял?
Крейг кимна.
— Видях те да пристигаш и после да си тръгваш. Прецених, че е малко вероятно да направя интересни снимки, дори приятелят му да дойде, докато ти си там.
— Значи не си видял кой е убил Франк?
— Не съм.
Замислих се за секунда.
— А видя ли някой друг да влиза в къщата му?
— Не. В интерес на истината, върнах се събота вечерта, но след като отново не видях колата на любовника му, обърнах и се прибрах.
— И по кое време беше това?
— Към девет.
— Имаше ли някакви признаци, че Франк още е бил жив?
— Не — отговори без замисляне Крейг. — Нека уточня: допуснах, че е там, защото видях колата му както си бе паркирана, но самия него не съм го виждал. Обърнах, без да се бавя, и се върнах.
— Уф… — Обхванах главата си с ръце и се замислих над току-що наученото. — Как си разбрал за Франк и Джон? — И понеже не ми отговори, настоях: — Крейг? Кажи ми!
