Огледах се. Не личеше нещо да не е на мястото си. Никаква следа от оръжие, нищо съборено, преместено или изпуснато на пода. Но за мен бе повече от ясно, че Джон е убит само преди минути. И убиецът като нищо можеше още да е в апартамента. Не ми се искаше да проверявам това сам — знаех, че е въоръжен, а аз не бях. И освен това не исках да разбутвам нищо на местопрестъплението.
Излязох и почуках на другата врата.
Никакъв отговор.
Почуках по-силно.
— Да? — Гласът явно бе изплашен.
Жената очевидно нямаше желание да ми отвори.
— Аз съм. Онзи, който намери Джон. Обадихте ли се в полицията?
— Да! Обещаха да дойдат веднага!
— Добре — казах аз и бързо слязох по стълбите, за да изчакам долу пред блока.
Забавиха се около две минути. Полицейска кола с включени светлини спря на входа, следвана от втора. Тръгнах пред тях по стълбището, показах им вратата и останах в коридора, докато те оглеждаха апартамента и клечаха до трупа на Джон.
През следващите няколко минути се изсипа цяла върволица хора. Един от тях, сержант на име Коул, ме попита как така аз съм намерил тялото и след това учтиво ме помоли да изчакам в малкото фоайе на блока. Съпроводи ме униформен полицай, който освен че ми правеше компания, наблюдаваше и сновящите нагоре-надолу по стълбите.
Не след дълго слезе Коул. Беше дребен, с младежко лице, но посребрена коса. Помоли ме да го съпроводя до участъка, за да може да снеме официални показания.
Съгласих се и двамата потеглихме в кола без отличителни знаци. След няколко минути бяхме в участъка и той ме въведе в стая за разпит. Седнах и зачаках. Половин час по-късно Коул се появи отново, този път в компанията на още един детектив. Държаха се официално, но не бих казал недружелюбно.
— Господин Ейот, имате ли нещо против да отговорите на няколко въпроса?
— С удоволствие ще го направя.
Коул се усмихна.
— Отлично. — Извади някакво картонче от чантата и започна да чете от него с монотонен глас: — «Имате абсолютното право да запазите мълчание. Всичко, което кажете, може и ще се използва срещу вас в съда. Имате право да се консултирате с адвокат, както и да разполагате с адвокат, който да присъства преди и по време на всеки разпит. Ако не можете да си позволите наемането на адвокат, съдът ще ви назначи такъв безплатно и, ако желаете, той ще защитава интересите ви по време на разпит. Имате правото във всеки момент да упражните тези си права и да спрете да отговаряте на въпроси или да правите изявления.» Разбирате ли вашите права така, както ви ги прочетох?
Това ме изненада:
— Чакайте, да не би да ме подозирате?
— Е, все пак видели са ви непосредствено до трупа на несъмнено убит човек — извинително каза Коул. — Не знаем какво точно се е случило, докато не ни разкажете. Длъжни сме да ви предупредим, преди да започнете да говорите, това е стандартна процедура.
— Но аз мога да обясня какво се случи — възразих аз. — Намерих го убит.
Коул вдигна ръце успокоително:
— Прекрасно. Но преди да продължите, държа да ми отговорите дали разбрахте онова, което току-що ви прочетох.
— Разбрах го — потвърдих аз.
— И желаете да говорите с мен сега, така ли?
Поех дълбоко дъх. Знаех, че съветът на Гарднър Филипс ще бъде да не казвам нито дума. Но започваше да ми писва да бъда «любимият заподозрян» на всеки полицай. Струваше ми се, че е най-добре да им разкажа какво се бе случило, за да престанат да си губят времето с мен и да се започнат да търсят убиеца на Джон.
— Добре — съгласих се аз. — Давайте.
Коул ме помоли да повторя още веднъж как съм влязъл в сградата, защо изобщо съм отишъл там, как съм намерил вратата на апартамента на Джон открехната и се поинтересува дали съм забелязал там нещо друго интересно, освен трупа на Джон. Внимателно си записа описанието на мъжа, с когото едва не се бях сблъскал на входа и благодарение на когото бях успял да вляза. Едва сега осъзнах с тръпка, че той можеше да е убиецът.
— Какво направихте като намерихте тялото? — попита Коул.
— Напуснах апартамента и почуках на отсрещната врата, за да проверя дали съседката ви се е обадила. После слязох долу да ви чакам.
— Защо постъпихте така?
Погледнах го безизразно:
— Не исках да разбутвам сцената на местопрестъплението. — Видях Коул да повдига вежди и продължих: — Освен това беше ясно, че Джон не може да е мъртъв отдавна. Не ми се искаше да оставам в жилище, в което би могъл се крие въоръжен убиец.
— И колко време чакахте отвън?
— Не много… може би две минути.
— Ясно. — Коул ме погледна твърдо. — Можете ли да ми кажете откъде познавате господин Чалфонт?
— Работим заедно. В една инвестиционна фирма — «Ревиър Партнърс».
— И по какъв повод бе срещата ви? Да пийнете? Вечеря?
— Не. Той ме е търсил вчера по телефона. Беше оставил съобщение, че иска да говори с мен по повод нещо, свързано с работата ни. Помоли ме да се отбия при него тази вечер. Това и направих.
Коул бе доловил нещо в казаното от мен. Може би моментно колебание.
— «Нещо, свързано с работата.» Какво по-точно?
