Въздъхнах. Разпитът не се развиваше по начина, по който се бях надявал. Но те така или иначе щяха да научат, рано или късно, затова им разказах за убийството на Франк. Колегата му трескаво записваше.
Когато свърших, Коул се усмихна.
— Много ви благодаря, господин Ейот. Сега ще напечатаме протокола и ще можете да го подпишете.
Оставиха ме в стаята за разпит. Зле осветена, с голи стени, гола маса, неудобен стол и смесена миризма на урина, дезинфектант и цигарен дим. Две пластмасови чашки за кафе бяха оставени на пода до стената — едната празна, другата с фас, плуващ в гадна зеленикава мътилка.
Чаках.
Питах се кой може да е убил Джон. Със сигурност бе станало малко преди да се бях качил. Може да беше русолявият, с когото се бяхме разминали на входа. Интересно кой бе той. Не бях експерт по тези неща, но ми бе заприличал на гей. Може той да беше връзката между смъртта на Франк и на Джон.
Измина час. Започвах да губя търпение. Знаех, че снемането на протокол от записки отнема време, но не бях изприказвал чак толкова много. Този човек едва ли печаташе с повече от пет думи в минута! Попитах двама полицаи навън в коридора какво става и те обещаха да проверят и да ми кажат. След като бях задоволил любопитството на Коул, сега ми се искаше да подпиша проклетия протокол и да се махам оттук.
Накрая вратата се отвори. Влезе Коул, следван от детектива, носещ няколко грижливо напечатани листа. А зад двамата се вмъкна една едра фигура, която познах без колебание.
— Радвам се да се видим пак, господин Ейот — каза с блясък в очите Махони.
— И аз — казах, без да скривам антипатията си.
Махони се разположи срещу мен.
— Знам, че вече сте разговаряли със сержант Коул за случилото се тази вечер. Но желая да ви задам няколко въпроса за връзката ви с Джон Чалфонт.
Поколебах се дали да не поискам да извикат Гарднър Филипс. Но бях изморен и исках да се махна колкото се може по-бързо оттук. Реших да отговоря на въпросите на Махони. Ако разговорът поемеше в нежелана посока, тогава щях да викам Филипс.
— Окей — съгласих се аз.
— Знаехте ли, че между Франк Кук и Джон Чалфонт е имало хомосексуална връзка?
— Да.
— Откога ви беше известно?
— От три дни.
— Как научихте за нея?
— Крейг Дохърти ми каза. Беше ги снимал заедно.
— Каква бе реакцията ви, когато научихте?
— Пълна изненада. Не бях очаквал подобно нещо.
— Разбирам. — Махони направи кратка пауза. — Обсъждахте ли тази връзка с Джон Чалфонт?
— Да. Във вторник вечерта. В неговия апартамент.
— И какво по-конкретно говорихте?
— Съобщих му, че знам за Франк и него. Попитах го той ли е убил Франк. Отрече и ми каза, че вие разполагате с доказателство, че е било невъзможно да е бил в Марш Хаус по времето, когато е бил убит Франк. — Погледнах го въпросително, когато изричах последното, но той не реагира никак. — Разказа ми за чувствата си към Франк. Попитах го има ли някакви съмнения кой може да го е убил.
Махони тънко се усмихна. Обзалагам се, че намираше разказа ми за крайно забавен.
— И какви идеи сподели той с вас?
— Никакви. Поне не тогава. Но снощи остави на телефонния ми секретар съобщение, че е научил нещо интересно за «Био-уан». Искаше да се видим тази вечер в апартамента му. Затова и отидох да го видя.
— Ясно. Можете ли да ни предоставите лентата от секретаря?
— Няма проблем — свих рамене аз.
— Благодаря ви. Имате ли някаква представа на каква информация може да се е натъкнал?
— Никаква.
— Съвсем?
— Абсолютно. — Пак свих рамене.
— Както знаете, Джон Чалфонт е бил застрелян в гръб. Няма никакви следи някой да е разбивал вратата. Според нас е много вероятно неговият убиец да е човек, когото е познавал добре. Точно както беше в случая с Франк Кук. — Махони направи драматична пауза и ме попита: — Господин Ейот, вие ли застреляхте Джон Чалфонт?
Погледнах Махони право в очите.
— Не, не съм. — Помислих малко и на свой ред попитах: — А и дори да съм го убил, какво според вас съм направил с оръжието?
Отговори ми Коул:
— Може да сте се отървали от него, когато сте изтичали, за да чакате пристигането на полицията.
— Намерихте ли го? — поинтересувах се аз.
— Търсим — отговори ми Коул.
— А човекът, когото видях да излиза от блока?
— Той живее там. Излизал е да се разходи. И веднага след като се е прибрал, ни се обади да ни съобщи за вас.
В разговора се намеси Махони:
— Споменавал ли е Джон Чалфонт нещо в смисъл, че разполага с някаква информация, която може да ви уличи в убийството на Франк Кук?
— Не! — отсякох аз. После се обърнах към Коул. Бях допуснал нещата да стигнат прекалено далеч: — А сега искам да говоря с моя адвокат.
Коул кимна.
В погледа на Махони блесна раздразнение…
— Ще разговаряме по-късно — обеща ми той и напусна стаята.
Трябваше ни известно време, за да открием Гарднър Филипс. Беше в някаква вила или нещо от този род. Накрая се свързах с него. Както можеше да се предполага, нареди ми да мълча и да чакам да дойде.
Което на свой ред отне към два часа, прекарани в тясната стаичка за разпит. Тя бе само малко по-добра от килия.
